О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1132/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 141 от 20.05.2010 г. по в.гр.д. № 309/2010 г. на Габровския окръжен съд е обезсилено решение № 617 от 02.1.2006 г. по гр.д. № 490/06 г. на Габровския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Б. И. С. – Г. против [фирма] /в несъстоятелност/- [населено място], за установяване правото на собственост на ищцата по отношение на масивен склад на един етаж със застроена площ 270 кв.м, противопожарно депо със застроена площ 12 кв.м и компресорно помещение със застроена площ 16 кв.м, както и на масивен двуетажен склад на един етаж с площ 190 кв.м. и в тази част е прекратено производството по делото; частично е отменено първоинстанционното решение и в тази част е постановено друго по същество на спора, с което е уважен предявеният от Б. И. С. – Г. против [фирма] /в несъстоятелност/ установителен иск за собственост; оставено е в сила решението на Габровския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма] /в несъстоятелност/, че Б. И. С. – Г. е собственик на 1/8 ид. част от пристройки към масивна фабрична сграда на два етажа, построена в дворно място с пл.№ 8156 в кв. 60 по действуващия регулационен план на [населено място],[жк], както следва: масивна пристройка- склад на два етажа със застроена площ 380 кв.м, инв.№ 11117; масивна пристройка- канцеларии със застроена площ 125 кмв.м, инв.№ 117 и масивна пристройка- канцеларии със застроена площ 60 кв., инв. № 1117.
Против въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на Габровския районен съд, е подадена касационна жалба от [фирма] – [населено място] чрез неговия процесуален представител адв. В. Н.. Жалбоподателят поддържа, че в тази част решение е недопустимо, тъй като въззивният съд не е бил сезиран с иск за собственост на постройките с инв. № 117, 1117 и 11117. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване като постановено в противоречие с цялостната практика на ВКС, който обезсилва като недопустими решенията, постановени по непредявени искове.
Срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, е подадена насрещна касационна жалба от адв. И. Ш. като пълномощник на Б. С.- Г.. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпроса за задължението на въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да се съобрази със задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение, относно тълкуването и прилагането на закона, като жалбоподателката счита, че този въпрос е разрешен от Габровския окръжен съд в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Делото е за трети път пред касационната инстанция, след като постановеното от въззивния съд първо решение, с което се е произнесъл по същество на спора, е било отменено с решение № 68/09 от 25.02.2009 г. по гр.д. № 781/08 г. на ВКС, ІІ г.о., а следващото постановено въззивно решение № 131 от 08.06.2009 г. по гр.д. № 98/09 г. на Габровския окръжен съд, с което е било обезсилено решение № 617 от 02.11.2006 г. по гр.д. № 490/06 г. на Габровския районен съд и прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявения иск, е било отменено с решение № 665/10 от 12.11.2010 г. по гр.д. № 1921/09 г. на ВКС, І г.о. При първото разглеждане на делото от ВКС е разгледан и доводът на [фирма] /в несъстоятелност/ за нищожност /недопустимост/ на въззивното решение в частта относно масивната пристройка – склад на два етажа със застроена площ 380 кв.м, инв.№ 11117; масивната пристройка- канцеларии със застроена площ 125 км.м, инв.№ 117 и масивната пристройка- канцеларии със застроена площ 60 кв., инв. № 1117. Прието е, че предмет на предявения от ищцата установителен иск за собственост е правото й на собственост върху 1/8 ид. част от построените в имота сгради, независимо от това на колко етажа са те в момента, както и от обема на извършеното застрояване в имота след одържавяването му по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия от 1947 г. Промяната в одържавените сгради в периода от одържавяването им до влизане в сила на ЗВСОНИ е от значение за преценката на съда дали относно тях е настъпил реституционен ефект. Дадени са указания на въззивния съд при новото разглеждане на делото да изясни до каква степен тези обекти са свързани функционално с главната вещ и оттам- принадлежността им към нея, с оглед прилагането на постановките на ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС.
Следователно, въпросът дали съдът е бил надлежно сезиран с иск за установяване право на собственост върху процесните три пристройки, респ. за допустимостта на въззивното решение в частта, с която спорът за собствеността им е разгледан по същество, е бил разрешен още при първоначалното разглеждане на делото от касационната инстанция. Идентични доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск /непрецизно касаторът поддържа, че то е нищожно и иска обезсилването му/, разгледани в производството по гр.д. № гр.д. № 781/08 г. на ВКС, ІІ г.о., се правят от касатора и в настоящата касационна жалба. С оглед разпоредбата на чл. 295, ал.1,пр.1 ГПК, която ограничава обжалването на новото въззивно решение само поради нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, въпросът за допустимостта на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск за собственост на масивната пристройка – склад на два етажа със застроена площ 380 кв.м, инв.№ 11117; масивната пристройка- канцеларии със застроена площ 125 км.м, инв.№ 117 и масивната пристройка- канцеларии със застроена площ 60 кв., инв. № 1117, не може да обоснове достъп до касационно обжалване на въззивното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, доколкото не се твърди то да не е съобразено с дадените от ВКС задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост по подадената от [фирма] /в несъстоятелност/- [населено място] касационна жалба. С оглед на това, съгласно чл. 287, ал.4 ГПК, не следва да се разглежда и подадената от адв. И. Ш. като пълномощник на Б. С.- Г. насрещна касационна жалба.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 20.05.2010 г. по в.гр.д. № 309/2010 г. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: