1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
[населено място], 20.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №225/2012 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определение №1 от 3.01.2012г., постановено по в.ч.т.дело №795/2011г. на Варненския апелативен съд, с което са оставени без уважение молбите на [фирма] и [фирма] – [населено място] за освобождаване на дружествата от внасянето на ДТ по подадени от тях въззивни жалби срещу решението по т.дело № 681/2009г. на Варненския окръжен съд и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Жалбоподателите – търговски дружества с подадените от тях частни жалби вх. № 571 от 1.02.2012г. и вх. № 570 от 1.02.2012г. искат отмяна на определението като неправилно и постановено в противоречие с чл.692, ал.2 ГПК. Поддържат, че правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от заплащането на ДТ в случаите в които не разполагат с достатъчно средства, е трайно призната в практиката на ЕСПЧ и по – конкретно в решение по делото на Paykar Yev Haghtanak L. срещу А.. Счита, че обстоятелството, че чл.83, ал.2 ГПК не предвижда възможност юридическите лица да бъдат освобождавани от заплащане на ДТ е в противоречие с чл.6, т.1 от ЕКПЧОС и “Доктрината на правото”, гарантиращи правото на справедлив процес.
Ответникът [фирма] – София в писмен отговор е възразило както по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение, така и въобще по допустимостта на частните жалби на основание чл. 629, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частните жалби са подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими в частта им досежно отхвърленото искане за освобождаване от заплащане на държавни такси по въззивните жалби срещу първоинстанционното решение и съответно като процесуално недопустими в частта им с предмет на обжалване последвалият отказ на въззивния съд да уважи искането им за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности във връзка с достъпа им до правосъдие. Тъй като двете частни жалби са с едно и също съдържание, съдържащите се в тях оплаквания за неправилност на въззивното определение ще следва да бъде разгледани едновременно.
Варненският апелативен съд е отказал освобождаването на дружествата – жалбоподатели от внасянето на ДТ по подадена въззивна жалба срещу решение на окръжния съд, като се е позовал на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК и е приел, че нормата се прилага само за физическите лица и няма приложение за търговските дружества, в какъвто смисъл е определение № 271/14.03.2011г. по ч.т.дело № 179/2011г. на ІІт.о. на ВКС. Въззивният съд е изложил съображения, че не е нарушен и принципа на равнопоставеност на страните в процеса, доколкото ищецът по т.дело №681/2009г. по описа на Варненския окръжен съд [фирма] е внесъл ДТ по иска. Прието е, че с оглед на сигурността на търговския оборот търговецът трябва да бъде платежоспособен, което изключва освобождаването му от ДТ и разноски по предявени от него и срещу него искове с изключение на уредените в закона случай при обявена неплатежоспособност на търговеца. Отчетено е въведеното с ТЗ задължение за изпаднал в неплатежоспособност търговец да поиска откриване на производство по несъстоятелност, както и съставът на чл.227б НК за търсене на наказателна отговорност при неизпълнение на това задължение. Съдът е направил извод, че не са налице предпоставките на чл.628 ГПК за произнасяне по молбата за отправяне на преюдициално запитване тъй като молителят не е посочил разпоредба на правото на ЕС или акт на орган на ЕС, чието тълкуване да е от значение за правилното решаване на делото.
І. По допустимостта на частните жалби срещу въззивното определение, с която е оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване:
Жалбите са процесуално недопустими на основание чл.629, ал.2 ГПК. Разпоредбата гласи, че съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или акт, като в този случай определението няма да подлежи на обжалване. Случая е точно такъв. Предявения от [фирма]-София иск по чл.422 ГПК срещу двама частни жалбоподатели – ответници по иска е с цена 1 758 775.29 евро и по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК, разглеждането на този спор подлежи на триинстанционно разглеждане, т.е. постановеното от въззивния съд решение би подлежало на касационен контрол пред ВКС. При това положение, на основание чл. 629, ал. 2 ГПК, определението на Варненския апелативен съд за отказ да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности не подлежи на обжалване. Поради това в тази й част жалбите на [фирма]-гр. Варна и [фирма]-гр. Варна ще следва да бъдат оставени без разглеждане като процесуално недопустими.
ІІ. По частните жалби срещу определението, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от ДТ.
Определението е правилно. Чл.83, ал.2 ГПК дава възможност за освобождаване от заплащането на ДТ и разноски на физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Изцяло следва да бъдат споделени съображенията на апелативния съд, че с оглед на сигурността на търговския оборот търговецът трябва да е платежоспособен, а доколкото чл.620 ТЗ предвижда възможност за освобождаването на обявения в неплатежоспособност търговец от заплащане на ДТ, за конкретното дело посочените в закона хипотези са неприложими. Поддържаната неправилност на определението на въззивния съд, с необходимостта за отправяне на преюдициално запитване по въпроса дали липсата на предвидена възможност в ГПК за освобождаването на юридическите лица от заплащане на ДТ в случаите когато не разполагат с достатъчни средства, е само в подкрепа на изводите на съда, че разпоредбата на чл.83 ГПК е неприложима за юридическите лица – търговци. В този смисъл определението на въззивния съд, с което е оставени без уважение молбите на въззивниците [фирма] и [фирма] за освобождаване от внасянето на ДТ по въззивните им жалби срещу обжалваното от него решение по т.дело № 681/2009г. по описа на Варненския окръжен съд, ще следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните жалби с вх. № 571 и №570 от 2.02.2012 г. на [фирма] и [фирма] срещу определение №1 от 3.01.2012г. по ч.т.д. № 795/2011г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е отказано от съда да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1 от 3.01.2012г. постановено по т. дело № 795/2011 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е отказано на дружествата [фирма] и [фирма] да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по подадените от тях въззивни жалби срещу първоинстанционното решение на Варненския ОС по т. д. № 681/2009 г.
Определението, с което са оставени без разглеждане частните жалби, може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: