О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
С., 21.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.10.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №50433/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№14143/30.10.2015г.,подадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството,гр.С.,чрез пълномощника му юрисконсулт С. Б.,против решение №1872/04.09.2015г. на Софийски апелативен съд,търг.отд.,VІ състав,постановено по т.д.№603/2015г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №1318/14.08.2014г. по т.д.н.№9199/2012г. по описа на Софийски градски съд в частта,в която иска с правно основание член 266,ал.1 ЗЗД,предявен от „ИКАП груп акционерно дружество-бизнес информация,управленски консултации и бизнес услуги”АД,със седалище в Република Гърция,срещу Министерството на регионалното развитие и благоустройството,гр.С. е отхвърлен за разликата над 97 535,68 лева до целия предявен размер -320 702,70 лева,като погасена с прихващане на сумата от 223 166 лева,представляващи обезщетение за пропуснати ползи вместо него е постановено:осъжда Министерство на регионалното развитие и благоустройството,гр.С. да заплати на основание член 266,ал.1 ЗЗД на „ИКАП груп акционерно дружество-бизнес информация,управленски консултации и бизнес услуги”АД,сумата от 223 166 лева,представляваща част от дължимата цена на извършени работи по договор № BG2005/017-586.04.01 от 1.10.2007г. за предоставяне на техническа помощ по проект „Развитие на индустриалните зони”,финансиран от бюджета на Европейската комисия,ведно със законната лихва от 14.12.2012г. до окончателното й изплащане,както и отменя горепосоченото решение на Софийски градски съд,в частта с която иска с правно основание член 86,ал.1 ЗЗД е отхвърлен: като неоснователен-за разликата над 19 662,55лева до сумата 78 984,87 лева,като погасен по давност-за сумата 3 228,46 лева,представляваща лихва за забава в периода от 2.01.2011г. до 28.04.2011г.,като неоснователен-за разликата до целия предявен размер -99 600 лева,и вместо него е постановено:осъжда Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на основание член 86,ал.1 ЗЗД на „ИКАП груп акционерно дружество-бизнес информация,управленски консултации и бизнес услуги”АД,гр.С.,сумата от 59 322,32лева,представляваща лихва за забава върху главницата от 320 702,70 лева,дължима за периода от 28.04.2011г. до 14.12.2012г.,както и отхвърля иска с правно основание член 86,ал.1 ЗЗД за сумата 10 615,45 лева,представляваща законна лихва върху главницата от 320 702,70 лева,дължима за периода от 2.01.2011г. до 28.04.2011г.,като погасен по давност,и са присъдени разноски,а решението е постановено при участието на [фирма]-С. и Фондация за регионално развитие и инициативи-гр.С. като трети лица-помагачи на ищцовото дружество .
В писмения отговор на касационната жалба,депозиран от „ИКАП груп акционерно дружество-бизнес информация,управленски консултации и бизнес услуги”АД,със седалище Република Гърция, [фирма],С. и „Фондация за регионално развитие и инициативи”,С.,чрез пълномощника им адвокат М. Б.,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в проведеното съдебно заседание на 18.11.2013г. в производството пред първоинстанционния съд,е било прието за разглеждане,направеното от ответника-МРРБ,възражение за прихващане”равно на цялата сума на договора,намалена със стойността на частично изпълнените и неизпълнени дейности в окончателния доклад,с това което се дължи като разлика”/лист 681 от делото/,а по молба на ищцовото дружество от 28.04.2014г.,в съответствие с представената съдебна експертиза по делото /лист 714/ е поискано да се допусне увеличение на размера на иска,което в искане е прието в съдебно заседание от 28.04.2014г./лист 724/ и с постановеното определение,на основание член 214,ал.1,изр.3 ГПК е допуснато увеличение на иска,като за главница се счита предявен за сумата 320 702,70 лева,а мораторна лихва за периода 14.12.2009г.-14.12.2012г. за сумата 99 600,32 лева.Съдът приел за правилни изводите на първоинстанционния съд,че правоотношението между страните е възникнало по силата на ненаименован договор,чийто съществени елементи го характеризират като договор за изработка,поради което правното основание на исковата претенция е член 266,ал.1 във връзка с член 79,ал.1 ЗЗД,както и че същата е основателна за сумата от 163 972,20 евро.Съдът е отбелязъл,че в чл.34.2 от общите условия на договора било предвидено,че”В случай на нарушаването на договора потърпевшата от такова нарушение страна има право на следните облекчения:а/обезщетение/ ,и/или б/прекратяване на договора”,като от доказателствата по делото е установено,че ищецът не е изпълнил точно своето задължение,при което положение на основание член 79,ал.1 ЗЗД ответникът,като изправна страна е могъл да иска изпълнението,заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение,като е избрал втората възможност.Съдът е посочил,че съгласно правилото на член 82 ЗЗД,в обхвата на обезщетението се включват претърпяната загуба и пропусната полза,като претенцията на ответника е за обезщетяването на пропуснати ползи от неизпълнение на договора,тъй като ответникът не е изпълнил част от задълженията си по договора,поради което неизпълнената част е в пряка връзка с претърпените вреди,липсата на получаване на пълно изпълнение на договора.Съдът е стигнал до извода,че неправилно е приложена разпоредбата на член 82 ЗЗД,като от установените факти по делото не може да се направи извод,че ответникът е доказал възможността за сигурно увеличаване на имуществото си в случай,че ищецът беше изпълнил точно своите договорни задължения,като се е позовал на задължителна практика на ВКС в тази връзка-приетото с Тълкувателно решение 3/2012г. на ВКС,ОСГТК.Наред с това,съдът е посочил,че предмета на възражението за прихващане,определен от самия ответник като”цялата сума на договора,намалена със стойността на частично изпълнените и неизпълнени дейност в окончателния доклад с това,което се дължи като разлика”,не съдържа характеристиките на насрещно вземане по смисъла на член 103,ал.1 ЗЗД-първият елемент от фактическия състав на прихващането,като всъщност така формулирана тази претенция представлява стойността на неплатената от възложителя цена за неизвършените от изпълнителя работи.Съдът е приел,че след като исковата претенция е за сумата,която ответника дължи за извършената работа,няма как да бъде извършено прихващането й със сумата,която не му е изплатена за неизпълнените работи.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба касаторът заявява,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1,т1,т.2 и т.3 ГПК.
Във връзка с твърдяното наличие на първата хипотеза,предвидена в член 280,ал.1,т.1 ГПК,касаторът формулира в точки 1-3 от изложението си въпроси,свързани с постановяване на недопустимо съдебно решение,тъй като съдът се произнася по същество по иск,който е недопустимо изменен,което изменение е било допуснато с определение, взето в съдебно заседание на 28.04.2014г. в производството пред първоинстанционния съд,изразяващо се в увеличение размера на иска,защото това изменение било направено от ищеца извън срока по член 372,ал.2 ГПК,като съдът се е произнесъл по следните въпроси/цитирам/:
„1.Допустимо ли е изменение на иска,извън срока по чл.372 от ГПК при производство по реда на глава тридесет и втора от ГПК,т.е. по търговски спора?Недопустимо или неправилно е съдебно решение,с което съдът се е произнесъл по недопустимо изменение на иск?”,
както и свързани с този въпрос,последващи такива въпроси/цитирам/:
„2.Задължен ли е въззивният съд да следи служебно за недопустимостта на съдебното решение в обжалваната му част?” и
„3.Следва ли въззивната инстанция,проверявайки допустимостта и правилността на първоинстанционното решение,да осъществява контрол и върху правилността на определенията по член 214 ГПК?”
Касационният съд намира,че така формулираните правни въпроси са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,съответно неотносима е и цитираната и приложена от касатора задължителна практика в тази връзка.Това така защото в мотивите е отразено изрично,че с определението на първоинстанционния съд ,постановено в съдебно заседание,проведено на 28.04.2014г./лист 723 от делото/,на основание член 214,ал.1,изр.3 ГПК,се допуска увеличение на цената на иска,така както е заявено с депозираната от него молба в заседанието.Съгласно горепосочената процесуална разпоредба,изменение на иска,състоящо се в намаляване,увеличаване или промяна на търсената защита може да се предприема до приключване на устните състезания в първата инстанция,като в настоящия случай приетото изменение е относно размера на предявения иск.В производството по търговски спорове,като особено исково производство е предвидена възможността за ищеца,след като приеме отговора на ответника,в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба-член 372,ал.1 ГПК,като в ал.2 на тази разпоредба изрично са изброени възможните хипотези,включително изменението на иска-т.е. при условията на член 214,ал.1 ГПК да измени основанието на своя иск или да измени искането,като едновременното изменение на двете е недопустимо,защото така би се стигнало до предявяването на нов иск.Видно от съдържанието на предвиденото в разпоредбата на член 372,ал.2 ГПК,процесуалното действие изменение само на размера на цената на иска,не е включено в обхвата на последната,което да е ограничава с предвидените преклузивни срокове,като такава процесуална възможност е изрично определена само в член 214,ал.2,изр.3 ГПК,въз основа която разпоредба съдът е допуснал исканото от ищеца изменение в размера на цената на предявения иск.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице твърдяните от касатора в тази част от изложението му основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В точка четвърта на изложението си касаторът формулира правен въпрос,а именно/цитирам/:
„4.Задължен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните,в рамките на оспорената част от решение?”,като се излагат аргументи,че освен възражение за прихващане ответникът,настоящ касатор,направил алтернативно искане на намаляване на възнаграждението по член 265 от ЗЗД,защото не била предадена цялата работа и при извършването й изпълнителят се е отклонил от поръчката.
Тези доводи на касатора,са извън предмета на разгледаното от съда,а именно иск по член 266 ГПК,ал.1 ГПК,като е установено частично неизпълнение на договора за изработка.Видно от изложеното с решаващите мотиви,а и от заявеното от касатора,съдът се е произнесъл по заявеното устно в съдебно заседание прихващане,направено от ответника ,настоящ касатор,а с оглед характера на повдигнатия спор,предвиденото в разпоредбата на член 265,ал.1 ГПК ,не е приложимо в случая.За пълнота следва да се посочи,че с изложеното в мотивите си, въззивният съд е обсъдил всички доводи,възражения и твърдения на страните,и постановеното въззивно решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС.
В точка пета на изложението си касаторът поставя въпрос,който не е разрешаван от възивния съд, а именно:
„5.Следва ли съдът да направи преценка в какво се състои имуществената вреда по член 82 от ЗЗД?Покрива ли паричното обезщетение по чл.82 ЗЗД загубата на стойността,тоест общото намаление на имуществото на кредитора/пропусната полза/”,тъй като съгласно изложеното в решаващите мотиви,съдът е приел,че разпоредбата на член 82 ЗЗД е неправилно приложена,като е съобразил своите изводи,със позоваване на задължителна практика на ВКС.
Ето защо,не са налице предпоставките,сочени от касатора,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба „ИКАП груп акционерно дружество-бизнес информация,управленски консултации и бизнес услуги”АД,със седалище в Република Гърция,не следва да се присъждат на основание член 78,ал.3 ГПК,поисканите с писмения отговор на жалбата разноски за настоящата касационна инстанция,тъй като със същия липсват посочени и приложени доказателства,че такива са реално сторени,както списък на разноските по член 80 ГПК./съгл.т.1 и т.2 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.Със същия писмен отговор,подаден и от името на третите лица,помагачи на ищеца,чрез пълномощник адвокат М. Б.,са поискани разноски за настоящата касационна инстанция,като такива не следва да се присъждат,тъй като съгласно член 78 ал.10 ГПК на третите лица не се присъждат разноски.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1872/04.09.2015г. на Софийски апелативен съд,търговско отделение,шести състав,постановено по т.д.№603/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: