О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 21.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.05. 2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2718 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. Н. против въззивно решение на Смолянския окръжен съд № 208 от 25.05.2014 год., по в.гр.д.№ 528/2013 год., с което е потвърдено решението на Златоградския районен съд № 90 от 18.07.2013 год., поправено с решение № 24 от 13.02.2014 год., двете по гр.д.№ 44/2013 год. за уважаване на предявения от „И АР БИ ЛИЗИНГ” АД, [населено място] срещу касатора, като ответник, положителен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.410 ГПК – за установяване съществуването на парично вземане, присъдено в полза на ищеца със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с № 785 от 04.12.2012 год., по ч.гр.д.№ 20125420100412 на ЗРС за сумата общо от 22 931.99 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 03.12.2012 год. до окончателното и изплащане, направените в заповедното производство деловодни разноски от 1273.71 лв. и деловодни разноски в размер на 588.64 лв. за проведеното исково производство.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Основно касаторът изразява несъгласие със законосъобразността на извода на въззивния съд, че сключеният между страните договор за финансов лизинг № 002165-001804.06.2006 год., по силата на който ответника е предоставен за ползване товарен автомобил шаси кабина „MAN TGL 8.180 4X2 BL”, алуминиев контейнер за товарен автомобил и специализирано оборудване за превоз на дрехи, е бил успешно развален с едностранно отправено му предизвестие на ищеца – лизингодател, независимо от липсата на връщане на лизингованата вещ.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за крайния изход на делото материалноправен въпрос :”Счита ли се за развален договор за лизинг, когато лизингованата вещ не е върната на лизингодателя?”.
Ответникът по касационната жалба „И АР БИ ЛИЗИНГ” АД, [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на допълнителната процесуална предпоставка – поддържаното от касатора селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на касационно обжалване, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което предявеният положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК е уважен Смолянският окръжен съд е приел, че ищецът се легитимира като носител на заявеното в заповедното производство по ч.гр.д.№ 20125420100412 на Златоградския районен съд парично вземане, произтичащо от твърдяното в исковата молба неизпълнение на задълженията на ответника по сключен между страните договор за лизинг № 002165-001804.06.2006 год., на товарен автомобил шаси кабина „MAN TGL 8.180 4X2 BL”, алуминиев контейнер за товарен автомобил и специализирано оборудване за превоз на дрехи, възлизащо в общ размер на сумата 22 931.99 лв. и формирана от неплатени лизингови вноски за периода 01. 09.2009 год.- 01.03.2010 год., съгласно погасителен план – неразделна част от лизинговия договор, договорна неустойка, остатък за плащане по застраховка „Каско” за 2009 год. и застраховка „Гражданска отговорност”, данък превозно средство за 2009 год., 2010 год., адвокатско възнаграждение и деловодни разноски за заповедното производство. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, които подробно е анализирал, решаващият състав на въззивния съд е възприел за изграден в съгласие със закона и доказателствения материал по делото извода на първостепенния съд, че поради виновното неизпълнение задължението на лизингополучателя за престиране на уговорените лизингови вноски, лизингодателят успешно е упражнил правото на предсрочно разваляне на процесния договор чрез едностранно отправено до длъжника волеизявление по правилото на чл.87, ал.1 ЗЗД, обективирано в покана за доброволно изпълнение, съдържаща предупреждение за преустановяване на облигационната връзка след изтичане на допълнително определен срок, получена от адресата и на 12.02.2010 год.. Затова, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, на лизингодателя, с оглед правните последици на развалянето при този вид договори, се следва плащане в пълен размер на незаплатени лизингови вноски до момента на преустановяване на облигационната връзка между съконтрахентите, заедно с уговорените неустойка за забавеното им изпълнение. Конкретният размер на дължимите суми е съобразен със заключението на изслушаната съдебно –счетоводна експертиза, като поради несвоевременно, направено след приключване на устните състезания пред ЗРС искане на ответника за допълнителна експертиза, относно възприетия от в.л. начин на изчисление на претендираните и включени в общия размер на заявеното вземане неустойка и лихви и заявен изрично в същото с.з. от 18.06.2013 год. от процесуалния представител на [фирма], отказ за ангажиране на други доказателства, въззивната инстанция е отрекла основателността на твърдението за процесуална незаконосъобразност на присъдените суми в тази им част. като ирелевантно за размера на присъдените лизингови вноски е преценено и възражението на ответната по делото страна за липса на надлежно настъпило разваляне на процесния договор, обосновано с отсъствие на протокол за връщане на лизинговия автомобил.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос не обоснова общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като няма обуславящо значение за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, според разяснените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС критерии. Обстоятелството, че той не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция във вр. с изградените решаващи правни изводи за надлежно възникнало в полза на лизингодателя потестативно преобразуващо право на разваляне на договора и неговото успешно упражняване от страна на последния чрез едностранното му волеизявление, изключва да е относим и към преценката за основателност на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Нещо повече, съобразени условия на т.15.2.1 от ОУ от сключения между страните договор за лизинг, на които касаторът се позовава и елементите от фактическия състав на правото да се развали договора, уредени в общата разпоредба на чл.87, ал.1 ЗЗД, дават основание да се приеме, че разрешаването на този въпрос не би могло да доведе до промяна в крайния изход на делото, дори при допуснато за разглеждането му касационно обжалване.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че връщането на лизингованата вещ, предвид действието на развалянето „занапред”, при договори от вид на процесния, е последица от прекратяване на облигационното отношение, но не и предпоставка за възникване на потестативното право на разваляне на договора, или условие за упражняването му от правоимащия, в който смисъл е и уговореното в ОУ на лизингодателя,
При отсъствие на общата предпоставка за достъп до касация въведеното от касатора селективно основание не подлежи на обсъждане, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че правният въпрос от значение за конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение се явява значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, само когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадена, поради неточно тълкуване, неправилна съдебна практика или за осъвременяването и, с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия, при които е формирана, а за развитие на правото, когато конкретната приложима правна норма е непълна, неясна или противоречива и чрез корективното и тълкуване би се създала съдебна практика по приложението и. В случая изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не съдържа твърдения за наличие на подобни хипотези, поради което визираната допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е недоказана и това е друго самостоятелно основание да се отрече основателността на искането за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 208 от 25.05.2014 год., по в.гр.д.№ 528/2013 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: