О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№489
София, 26.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1850 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А., Д. А. и А. А. чрез пълномощника им адвокат Георги Атанасов против решение № 5 от 2.01.2019 г., постановено по гр.д. № 8203 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав, с което е потвърдено решение № 355725 от 8.03.2018 г. по гр.д. № 51867 от 2016 г. на Софийски районен съд, 51-ви състав за отхвърляне на предявения от С. М. А., Д. С. А. и А. С. А. против Министерство на земеделието, храните и горите иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за признаване за установено, че решение от 6.07.2016 г. по гр.д. № 685/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив е нищожно.
Министерство на земеделието, храните и горите не е подало писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Искът е основан на твърдението на ищците, че решение, постановено на 06.07.2016 г. по гр.д. №685/2016 г., по описа на Окръжен съд Пловдив, 5 състав, е нищожно, тъй като този съд не е бил компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата на наследодателя им по чл.13, ал.6, изр.4 от Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд (ЗВСГЗГФ) срещу решение, постановено по адм. дело № 324/2015 г., по описа на РС Смолян, тъй като компетентен да разгледа жалбата срещу това решение е Административен съд Смолян по реда на АПК.
Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 3 от 05.01.2016г. по дело № 324/2015 г., по описа на РС Смолян, е отхвърлена жалбата на настоящите ищци срещу решение № 43/20.07.2000г. на ПК – С. (ОСЗ – С.) в частта му по точки 1, 2, 3, 4 и 7, с които е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на А. С. А., починал на 19.11.1950 г., върху конкретно описани имоти – гори в землището на [населено място]. Това решение е обжалвано по реда на инстанционния съдебен контрол и е оставено в сила с решение № 990/06.07.2016 г. по гр. д. № 685/2016 г. на Пловдивския окръжен съд (двете дела съдържащи се в приложение № 2 от настоящото дело). Изложил е съображения, че пороците, които водят до нищожност на съдебното решение са постановяване на решението от несъдебен орган или от незаконен състав, постановяване на решението извън пределите на правораздавателната власт на съда, изготвяне на решението в устна форма или неподписването му, постановяване на решението по начин, който го прави абсолютно неразбираемо в смисъл, че съдържанието му не може да бъде установено и волята на съда не може да бъде изведена дори и чрез тълкуване. Решението на Окръжен съд Пловдив не страда от описаните от съдебната практика пороци, поради което следва да се приеме, че то не е нищожно. Произнасяне по спор от граждански съд, който е от компетентността на административен съд, както и обратното – от административен съд, когато е бил компетентен граждански съд, обуславят недопустимост на решението, а не неговата нищожност. Това какъв е порокът на съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен да разгледа спора по правилата за подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилище, е разрешен с Тълкувателно постановление (ТП) № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и О. на Първа и Втора колегия на ВАС, което на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за всички органи на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С цитираното ТП № 1 е прието, че съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. След като е прието, че такъв съдебен акт е недопустим, а не нищожен, то би бил незаконосъобразен евентуален извод на съда по съществото на настоящия спор, ако приеме, че решение № 990 от 06.07.2016 г., постановено по гр.д. № 685/2016 г., по описа на Окръжен съд Пловдив е нищожно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: прекратен ли ще бъде граждански брак, ако прекратяването му е постановено с недопустимо решение на административен съд; валидно ли ще бъде решението на районен съдия, с което се отменя или обявява за нищожен подзаконов административен нормативен акт или за отмяна на решение на ЦИК. Позовават се на становища на утвърдени авторитети в правната теория и на изразеното в практиката на ВКС /мотиви на т.3 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 370 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 480/2012 г., I г.о. на ВКС/, че разграничението между практиката на ВКС и на специализираните административни съдилища е резултат от „същностната разлика“ в предмета на правораздаване и винаги е въпрос на подведомственост, съответно спорът между общите съдилища и административните съдилища закова кой е компетентен да разгледа едно дело е спор за подведомственост, а решението, постановено от неподведомствен орган е нищожно. Считат, че както обжалваното съдебно решение, така и ТП № 1/2016 г. по т.д. № 1/2015 г. на ВКС и ВАС са дълбоко теоретично погрешни и прилагани последователно по същество водят до резултати, които съответстват на аргумента „reductio ad absurdum“. Затова за преодоляване на погрешна съдебна практика и поправяне/предотвратяване на вредите, които могат да причинят, са налице предпоставките на т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за разрешаване на правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона /процесуален/ и развитие на правото.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Дори и да се споделят доводите на касаторите, че ТП 1/2016 г. по т.д. № 1/2015 г. на ВКС и ВАС е теоретично погрешно, това не прави приложимо основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тълкуването по т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касае въпроса в кои случаи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е приложимо когато липсва законодателно разрешение на конкретния въпрос или разрешаването му чрез тълкуване в тълкувателно решение или тълкувателно постановление. С тях се преодолява противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона /чл.124, ал.1 и ал.2 ЗСВ/, като съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ постановените по този ред тълкувателни актове са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Наличието на тълкувателен акт, който е задължителен, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ако самият тълкувателен акт дава неправилно тълкуване, това може да бъде преодоляно само чрез иницииране на нова тълкувателна процедура, но е и в рамките на каузалното тълкуване, извършвано по конкретно дело.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 2.01.2019 г., постановено по гр.д. № 8203 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: