1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр. София, 27.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 887 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника П. С. Ч. като едноличен търговец с наименование [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. А. срещу решение № 154 от 03.06.2011г. по в. гр. дело № 96/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение в частта, с което е потвърдено решение № 1 от 07.01.2011г. по т. дело № 25/2010г. на Ловешки окръжен съд, с което е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД договор за съвместна дейност /споразумение за съвместна дейност/ от 13.03.2009г. между [фирма] и [фирма] за стопанисване на общински имот – ресторант „При Кмета“, като сключен в противоречие с чл. 11, ал. 2 ЗОбС, ответникът [фирма] е осъден на основание чл. 34 ЗЗД да върне на [фирма], [населено място] сумата 41 400 лв., получена по споразумение за съвместна дейност от 13.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2010г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата 3 089 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на чл. 20 ЗЗД. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по „съществен материалноправен въпрос, отнасящ се до същността на тълкуването като способ за установяване на действителността, а не предполагаемо воля на страните по дадено правоотношение”, в противоречие на постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 81/07.07.2009г. по т. дело № 761/2008г. на ВКС, ТК, I т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
След обсъждане на събраните по делото доказателства въззивният съд е констатирал следното: 1/ ответникът [фирма], [населено място] е наемател на конкретен недвижим имот – общинска собственост по силата на договор, сключен с [община] на 21.02.2008г. след проведен конкурс за отдаване под наем; 2/ на 13.03.2009г. в [населено място] между ответника и ищцовото дружество е сключено споразумение за съвместна дейност, по силата на което [фирма] отстъпва безвъзмездно на [фирма] сумата 35 000 лв. и се задължава да му заплаща 50% от разходите, възникващи в резултат на дейността в ресторант „При Кмета“ – предмет на договора за наем, а ответната страна се задължава да заплаща на ищеца 50% от своята печалба, реализирана от дейността в ресторант „При Кмета“; 3/ ищецът е платил на ответника на три пъти сума общо в размер 41 400 лв.; 4/ през м. ноември 2009г. ищцовото дружество подало сигнал до Кмета на [община] и до Общински съвет [населено място], че наемателят [фирма] е сключил споразумение за съвместна дейност в противоречие със забраната на чл. 18 от договор за наем, но Кметът на [община] и Предеседателят на Общинския съвет са приели, че сигналът е неоснователен и имотът се ползва по предназначение; 5/ управителят на ищцовото дружество е искал да се запознае със счетоводни документи относно дейността на ресторант „При Кмета“, да се назначи експертиза и определи счетоводител, но ответникът му отказал достъп до счетоводството.
Решаващият съдебен състав, след като е обсъдил клаузите на споразумението в тяхната съвкупност и връзка, взел е предвид общата стопанска цел, която двете страни са си поставили /експлоатиране на имот, който едноличният търговец държи по силата на валидно сключен договор за наем, като търговски обект – ресторант и придобиване от това на имуществена полза, доход/, отчел е предвидената възможност за инвестиции в обекта от страна на търговското дружество и уреждането на въпроса за собствеността на инвестициите и на движимите вещи, намиращи се в ресторанта, е направил извод, че сключеното между страните споразумение за съвместна дейност има характер на договор за гражданско дружество и спрямо него са приложими разпоредбите на чл. 357 и сл. ЗЗД.
За да приеме за основателен предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, въззивният съд е изложил съображения, че сключеното между страните споразумение за съвместна дейност е в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗОбС, възпроизведена в чл. 18 от договора за наем, сключен между ответната страна и [община], съгласно която предоставените имоти – общинска собственост не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон. Поради това,че образуваното гражданско дружество има за своя обща цел стопанисване на търговския обект – общинска собственост, което включва и ползването му съвместно с трето лице – съдружник в гражданското дружество, е направен извод за нищожност на споразумението на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 2 ЗОбС.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Поставеният от касатора правен въпрос относно същността на тълкуването като способ за установяване действителната воля на страните по дадено правоотношение, е релевантен за спора, но доводът, че този въпрос е решен в противоречие на постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 81/07.07.2009г. по т. дело № 761/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., е неоснователен. Изводите на решаващия съдебен състав са в резултат на конкретна преценка на правнолеревантните факти и доказателствения материал по делото, при отчитане и тълкуване на конкретните клаузи, обективирани в договора и очертаващи неговия предмет. Въззивната инстанция е преценила необходимостта от тълкуване на договора и установяване действителната воля на страните и в съответствие с практиката на ВКС е обсъдила и тълкувала отделните клаузи на сключеното между страните споразумение за съвместна дейност във връзка едни с други, с оглед смисъла и целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, въз основа на което е изяснила действителната обща воля на страните. Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на цитираното и приложено от касатора решение № 81/07.07.2009г. по т дело № 761/2008г. на ВКС, I т. о. относно приложението на чл. 20 ЗЗД. Що се отнася до правилността на изводите, до които съдът е достигнал, проверката на същата в настоящото производство е недопустима, тъй като тя е предмет на самото касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, а не на производството по допускането му.
Поради това, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 03.06.2011г. по в. гр. дело № 96/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.