О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 31.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 823 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Н. Б. срещу решение № 1271/13.07.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 745/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.266 и чл.92 ЗЗД. Ищецът претендира сумата от 40000 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за възложена и приета работа и 33104 лв. – договорна неустойка по сключения между страните договор за изработка. Исковете са уважени в цялост от СГС при отхвърлено възражение за прихващане от ответника. Решението на СГС е потвърдено от САС, който е изменил първоинстанционното решение само в частта за разноските. САС изцяло е споделил мотивите на СГС по предявените искове и е препратил към тях по реда на чл.272 ГПК. В съответствие с чл.269 ГПК, САС се е произнесъл по наведените в жалбата възражения, свързани с приемане на възложената работа, съобразно сключения между страните договор, като е изложил подробни съображения за неоснователността на всяко едно от възраженията. В тези съображения са обсъждани и съответните доказателства, относими към направените възражения във връзка с приетата работа с протокол № 15/26.02.2010 г. – двустранно подписан и неоспорен, както и договорните клаузи във връзка с това.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира две групи въпроси, свързани с допустимостта на тълкуване на договора по реда на чл.20 ЗЗД, както и допустимо ли е без да се обяви договора за недействителен, съдът да освободи една от страните по него от отговорност за нейни задължения, в нарушение на чл.20а ЗЗД. Въпросите са формулирани съвсем общо и изразяват изцяло защитната теза на страна, че не дължи възнаграждение за приетата работа, без оглед приетото от САС от фактическа страна, извършената преценка на доказателствата, вкл. двустранно подписания и неоспорен приемателно-предавателен протокол № 15/26.02.2010 г. и в този смисъл не са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. С посочените от касатора въпроси се прикрива несъгласие с крайния изход на спора и искане за постановяване на друго решение при друга фактическа обстановка. Независимо от липсата на формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Приложеното решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ВКС не е основание за наличие на такъв критерий /по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ – то е постановено по обективно неидентичен казус, по искове по чл.71, чл.72 и чл.74 ЗС, а относно тълкуването на договорни клаузи не регламентира нещо различно от постановеното от САС по приложението на чл.20 ЗЗД. За наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът не излага съображения както изисква т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а неприемането на постановеното решение и конкретно уважаване на предявения иск по чл.92 ЗЗД, не е основание за наличие на този допълнителен критерий за селекция.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са извършени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1271/13.07.2012 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 745/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.