5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
[населено място], 05.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на втори октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1159/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 143/ 21.12.2016 год. по т.д.№ 317/2016 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 340/03.08.2016 год. по т.д.№ 542/2013 год. на Окръжен съд Бургас. С потвърденото решение са уважени пасивно субективно съединени искове по чл.135 ЗЗД на [фирма] против [фирма] и [фирма], за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца сключената помежду им сделка по замяна, материализирана в нот. акт 139 рег.№ 9991, дело № 1915/ 2013 год. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие Районен съд – Несебър.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивния акт,като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, досежно извода за наличие на знание у приобретателя – касатор, за задължения на праводателя – [фирма] към ищеца : непроизнасяне по всички доказателства по делото и немотивиране на решението, съобразно всички относими доводи и възражения,независимо от извършеното препращане към мотивите на първоинстанционния акт, съгласно чл.272 ГПК. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е ценил като преки, вместо действителната им характеристика на косвени, доказателства по делото, както и че не е обосновал , чрез преценяваните единствено косвени доказателства, механизма на достигнало до приобретателя знание за качеството „длъжник” на праводателя му, при това към единствено релевантния за преценката му момент – сключване на сделката по замяна на недвижими имоти. Неправилно, според касатора, съдът се е произнесъл по оспорени от него, с оглед правното им значение и относимост към обосноваване извода за знание, факти, макар квалифицирайки ги в касационната жалба като „ оспорени доказателства „, без да се касае за оспорване на документи или друг вид доказателствени средства, както и обосновал изводи, при липса на доказателства за обуславящите ги факти , като осуетяването от ищеца на предходно, спрямо атакуваното,разпореждане чрез покупко-продажба от страна на [фирма]. Страната счита неправилен , а и необоснован с конкретна хипотеза на пар.1 от ДР на ТЗ, извода за „свързани лица” спрямо страните по атакуваната сделка.Акцентира на обстоятелството, че решението за разпореждане е резултат от волеизявление на съдружниците в Общото събрание на [фирма] и именно тяхното знание за увреждане на ищеца, би било от значение , при това към момента на сключването на процесната сделка , като се съобрази, че същата е сключена преди ТР № 3 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, по прилагането на чл.137 ал.1 т.7 ТЗ.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита ,че формулираният процесуалноправен въпрос не кореспондира на наведен в жалбата касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, както и че предпоставя преценка относно правилността на въззивното решение, която не може да бъде предмет на производството по чл.288 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С касационната жалба, аналогично на съдържанието на въззивната, се оспорва правилността на изводите на съда относно наличието на субективния елемент за уважаване исковете на [фирма] против [фирма] и [фирма] , с правно основание чл.135 ЗЗД – знание на приобретателя по атакуваната сделка, „ трето лице „ по смисъла на разпоредбата, за увреждането на ищеца,достатъчно установено с доказване на знание за качеството на ищеца като кредитор на праводателя.Досежно тази предпоставка за уважаване на иска, ответникът е възразявал,че релевантно е знанието не на представляващият дружеството към момента на сключването на сделката – К. Л. Л. С. М., а на съдружниците, формиращи Общото събрание на дружеството, взело решение за разпореждането, респ. е оспорвал наличието на доказателства за такова знание.
Първоинстанционният съд / стр. 6 на решението / е посочил, че напълно достатъчно е доказаното знание на лицето К. Л. Л. С. М., за качеството кредитор на ищеца спрямо [фирма], придобито към момента на извършената субективна новация / споразумение от 30.07.2007 г./, по силата на която и като възложител, респ. длъжник на дължимото възнаграждение по договор за изработка , с което ищецът се легитимира като кредитор в процеса, вместо първоначалния такъв [фирма], встъпва в правоотношението [фирма].Това съдът е приел за достатъчно,предвид обстоятелството, че към този момент, а и до 22.03.2013 год. лицето К. Л. Л. С. М. е представлявало както [фирма], така и [фирма], а след тази дата и към датата на процесната сделка – последното дружество . Независимо от така посочената достатъчност на доказателството, съдът е изложил и мотиви относно наличието на косвени доказателства в подкрепа на същия извод, изследвайки лицата, респ. дружествата – съдружници, учредили : 1/ дружеството – едноличен собственик на капитала [фирма], респ. на представляващите дружеството – едноличен собственик на капитала и на дружеството – съдружник в последното дружество – Х. М. К. М. , което лице замества К. Л. Л. С. М., като управляващ и представляващ [фирма] при сключването на атакуваната сделка, както и 2/ съдружниците и лицата , представляващи дружествата, учредили дружеството – едноличен собственик на капитала на [фирма] , както и на съдружниците в тези дружества ,респ. представляващи – отново К. Л. Л. С. М. и Х. М. К. М.. Съдът е обосновал извод, че при така съобразените обстоятелства ответниците са „свързани лица „ по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ. В качеството на косвено доказателство съдът е приел, че знанието се потвърждава от факта, че между ответниците е била договорена, дни преди процесната, друга сделка по покупко-продажба, осуетена от недадено / изрично поискано от изповядващия същата нотариус / съгласие на ищеца, както и от факта на възлагане на представителство, в кратък спрямо сключването на сделката, но за относими към предмета й действия, от всяка от страните – ответници – на едно и също лице – Б. Т. Н..
Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния акт , съгласно чл.272 ГПК, но е изложили и собствени, в съответствие с наведените във въззивната жалба , доводи за неправилност, съгласно чл.269 пр. второ ГПК. Въззивният съд също е подчертал, като напълно достатъчен за установяване „знание за увреждане на ищеца” у приобретателя „ И. М. Н.„, пряко доказаният факт , че лицето К. Л. Л. С. М. е представлявало [фирма] към момента на сключването на споразумението от 30.07.2013 год., по силата на което същото дружество встъпва в правоотношението с [фирма], вместо първоначалния възложител и в което споразумение е изрично упоменато съществуването на задължението за заплащане на възнаграждение от [фирма] в полза на ищеца, като същото лице е представлявало и приобретателя [фирма] към момента на сключване на процесната сделка. Останалите доказателства, коментирани като косвени, са посочени само в подкрепа, но не и решаващи за мотивиране извода на въззивния съд , за доказаност на субективния елемент от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира единствено въпрос / при това не в съответната въпросителна форма, но ясно изводим от съдържанието на изложението и конкретизиран от настоящия състав / относно : „ задълженията на въззивния съд да мотивира решението си , съобразно всички възражения на страната и с обосноваване значението на всяко косвено доказателство, при условие че приема иска за доказан само въз основа на косвени доказателства „. Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,с противоречие на въззивното с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК : реш.№ 134 по т.д.№ 34/ 2013 год. на ІІ т.о., реш.№ 202 по т.д.№ 866 / 2012 год. на І т.о., реш.№ 212 по т.д.№ 1106 / 2010 год. на ІІ т.о. , реш.№ 27 по гр.д.№ 4265 / 2014 год. на ІV г.о., реш.№ 4 по гр.д.№ 3322/2015 год. на ІІ г.о. и реш.№ 37 по гр.д.№ 241/ 2011 год. на І г.о. на ВКС.
Като основан на тезата на касатора, че съдът е постановил решението си въз основа единствено на косвени доказателства, което не съответства на мотивирането на извода за наличие на субективния елемент „ знание за увреждането „ у ответника [фирма] , както и като некореспондиращ с процесуалните действия на въззивния съд, който , независимо от препращането по чл.272 ГПК, е изложил и собствени мотиви по доводите във въззивната жалба, както и като съобрази, че не се касае за произнасяне въз основа успешно оспорени доказателства или недоказани факти,обосновали решаващите изводи на въззивния съд , а за несъгласие на касатора с интерпретация на иначе неоспорени факти, досежно обосноваване извода за знание, което винаги предпоставя произнасяне по правилността на решението и в друга , а не настоящата фаза на касационното производство – на основанията по чл.281 т.3 ГПК, настоящият състав намира, че въпросът не удовлетворява изискването за правен,отговор на който да би предпоставил промяна в правния резултат, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/ 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Фактът относно представителството от К. Л. Л. С. М. на всяко от дружествата – ответници : праводателя – към момента на възникване задължението му към ищеца , а в същия момент, респ. и при сключването на процесната сделка – и приобретателя, е пряко установен по делото факт, като пряко доказва и знанието за увреждане, тъй като се касае за осъществено представителство от едно и също лице – законен представител по сделката – основание за задължението към ищеца и съответно сделката – обект на твърдяното увреждане, съответно на страната на длъжника и последващо – на страната на третото, по смисъла на чл.135 ЗЗД, лице. Тези факти са напълно достатъчни,предвид което коментара на останалите доказателства като годни косвени доказателства, за обосноваване на идентичен извод за знание за увреждането, е излишен. Несъстоятелно е позоваването на страната, че ТР № 3/15.11.2013 год. по тълк.дело № 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС – с което е отречена необходимостта от съгласие за разпоредителна сделка с недвижим имот или вещно право върху такъв имот – собственост на дружество с ограничена отговорност, от Общото събрание на дружеството, за действителността на сделката, съгласно чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, респ. са признати правните последици на такава сделка, като сключена единствено и само по волята на законния представител на дружеството – е прието след сключване на процесната сделка. Не се касае за последващо приемане на материален закон, а за тълкувателна по своята характеристика дейност ,по приложение на действала към момента на сключването на сделката правна норма , с идентично и към момента на тълкуването й ,и към момента на атакуваната сделка, съдържание .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143/ 21.12.2016 год. по т.д.№ 317 / 2016 год. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция,в размер на 2 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: