Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 09.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 959 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. О. М. и Л. Ж. М., двамата чрез адв. А.. А. срещу решение № 49/05.01.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 1 състав по в.гр.д. № 3372/2017 г., касателно отхвърлената част на предявените от касотрите искове за разликата от присъдените до предявените размери.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, свързани с разрешението на следните въпроси: „1/ въпросът за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди; 2/ въпросът за намаляване на обезщетението за понесени вреди, но само в случаите, когато увреденото лице е допринесло за настъпване на вредите, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД; 3/ въпросът съставлява ли съпричиняване от пострадалия, когато е пътувал при водач, употребил алкохол над законноустановения минимум, който факт е бил известен на пострадалия и за приноса на пострадалия в този случай в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика и противоречиво решавани от съдилищата, са съществени материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.“.
Ответникът по касационната жалба – ЗД „Евро инс“ АД не взима становище по касационната жалба.
Третото лице помагач – К. Й. Г. не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове по чл.226 КЗ /отм./ от В. О. М. и Л. Ж. М. срещу ЗД „Евро инс“ АД за по 120000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди за всеки от ищците от смъртта на О. В. М. – баща на ищеца и съпруг на ищцата, настъпила на 05.04.2012 г., виновно причинено от К. Й. Г., управлявал МПС, застраховано по риска „Гражданска отговорност“ в застрахователно дружество „Интерамерикан България ЗЕАД“ ЕАД – праводател на ответното дружество ЗД „Евро инс“ АД. Управляващият МПС-то К. Г. е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 147/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд за причиняване на смърт по непредпазливост на две лица /О. М. и М. Л./, както и средна телесна повреда на С. Я. в пияно състояние. Ищците и застрахователят са сключили спогодба за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя, която застрахователят не е изпълнил в уговорените срокове, ищците са изпратили предизвестие до застрахователя, че развалят спогодбата, поради неизпълнение и са предявили искове пред СГС. След завеждане на делото пред СГС застрахователят е превел на двамата ищци, както следва: 55000 лв. на Л. М. и 2000 лв. на В. М.. СГС е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника, като сключената спогодба е развалена от ищците преди завеждането на исковия процес, поради неизпълнение от ответника, като изплатените суми следва да се вземат предвид при определяне на цялото обезщетение. Установено е и е прието, че шофьорът е употребил алкохол, в компанията на останалите трима пътници в колата. Шофьорът не е искал да шофира именно по тази причина, но останалите са го убедили да ги закара до друго заведение, при което е настъпило процесното ПТП и са пострадали пътниците в МПС-то О. М., М. Л. /починали/ и С. Я. /получил средна телесна повреда/. При така установената фактическа обстановка, възприета и от САС, СГС е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия О. М., поради знанието му, че шофьорът е употребил алкохол в размер на 60%. Установени са много добри взаимоотношения между починалия и неговата съпруга Л. М., както и с неговия син В. М., които тежко понесли загубата му. С оглед на това СГС е определил цялостно обезщетение в размер на по 110000 лв. за всеки от ищците, приспаднал е заплатените суми от застрахователя и приетото съпричиняване, като е присъдил 42000 лв. на В. М. и е отхвърлил исковете за разликата до предявените размери. По жалба на ищците САС е увеличил обезщетението – приел е цялостно обезщетение отново от по 110000 лв. за всеки, но 50% съпричиняване на вредоносния резултат и приспадане на платеното от застрахователя, при което е присъдил допълнително 11000 лв. на В. М. и е коригирал дължимата законна лихва на двамата ищци със законните последици. За приетото съпричиняване САС е изложил подробни съображения относно установеното по делото, че водачът К. Г. е употребил алкохол в компанията на самия пострадал /показания на св. Я./. При тези данни САС е приел, че пострадалият е имал знанието за поетия алкохол от водача К. Г., когото убеждавал да шофира въпреки нежеланието му, а по възражението за липса на критичност и чувство за самосъхранение, поради приетия алкохол от самия пострадал САС е посочил, че това не е обстоятелство, изключващо или намаляващо съпричиняването на увреждането.
Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед вида на увреждането, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, съобразно събраните по делото доказателства. В този смисъл са указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, а за съпричиняването в ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, с които съдът се е съобразил, излагайки своите съображения, прилагайки разпоредбата на чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите и размера на съпричиняване на вредоносния резултат. САС е посочил и доказателствата, въз основа на които е направил своята преценка. В този смисъл формулираните от касаторите въпроси са фактологично обусловени от събраните по всяко дело доказателства. Доколкото по настоящото дело изводите на САС са направени при съобразяване на задължителните за съда указания в цитираните ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и ППВС № 4/1968 г. и въз основа на събраните по делото доказателства /конкретно показанията на св. Я./, няма основание да се приеме с оглед различния размер на присъдени обезщетения по друго дело, че е налице хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/05.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав по в.гр.д. № 3372/2017 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.