О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 12.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1670/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” А. , гр. С. срещу решение № 62/11.06.2009 год., постановено по гр.д. № 203/2009 год. на Бургаския окръжен съд , с което след като е отменено решението на Бургаския районен съд по гр.д. № 1291/2008 год., е постановено ново решение ,с което са уважени предявените от В. А. М. срещу дружеството искове по чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за признаване на уволнението на М. за незаконно и отмяната му, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В изложението към касационната жалба, по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил, че с решението въззивният съд се е произнесъл относно понятието „злоупотреба с доверието на предприятието” досежно което липсва легална дефиниция . Последното според него е достатъчно основание за допускане на решението до касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК . В подкрепа на това си становище се позовава на определение №49/28.10.2008 год.,постановено по ч.гр.д. № 3330/2008 год., ГК, ІІ г.о.
Счита също така, че с обжалваното решение въпросът за определяне тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина при спазване критериите на чл. 189 КТ, е разрешен в противоречие с други влезли в сила решения. / Р № 141/30.03.2000 год. по гр.д. № 1104/2000 год. на ВКС, ІІІ г.о., Р от 01.11.2005 год. по гр.д. № 449/2005 год. на ОС,гр. Ямбол , Р № 1678/01.12.1999 год. по гр.д. № 570/1999 год. , Р № 341/26.04.1995 г. по гр.д. № 1627/1994 год. на ВС, ІІІ г.о. /. С оглед на това изразява становище, че този въпрос е решен при условията на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. А. М. чрез процесуалния му представител адв. К, оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обусловена от редовността й, предвид въведената факултативност на касационното обжалване с ГПК / нов/ касационната жалба може да бъде разгледана по същество, тоест касационно обжалване може да бъде допуснато, само при наличие на визираните от закона и посочени от касатора основания за това.
Общото основание за допустимост на касационното обжалване е касаторът да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който трябва да е намерил разрешение в обжалваното решение и да е обусловил изхода на спора.
Посоченото от касатора обстоятелство, че въззивният съд се е произнесъл относно съдържанието на понятието „ злоупотреба с доверието на работодателя” няма характеристиката на материалноправен или процесуалноправен въпрос в посочения смисъл. С оглед на това не се налага обсъждането на допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпроса за определяне тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина е конкретен въпрос като изводите относно това дали нарушението на трудовата дисциплина е тежко и в каква степен , зависят от конкретния фактически състав на нарушението. За това не може да се приеме, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Решаването му не е различно, а конкретно с оглед конкретните обстоятелства. Решенията, на които касаторът се позовава за да обоснове наличието на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК всъщност третират задължението на работодателя при налагане на дисциплинарно наказание да извърши преценка за съответствието между тежестта на установеното нарушение и дисциплинарно наказание, което налага, и оттам задължението на съда при проверката на законосъобразността на дисциплинарното уволнение като дисциплинарно наказание, да прецени дали е налице такова съответствие.
С обжалваното решение такава преценка е извършена като съдът е взел предвид както нарушението, установено по делото, което не се покрива с фактическия състав на „кражбата” , доколкото не е установено по несъмнен начин , че ищеца действително е отнел от патримониума на дуржеството процесните стоманени реброви подложки, така и други обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията на наказанието съгл. разп. на чл. 189 КТ – а именно, продължителния трудов стаж на работника в предприятието, както и липсата на други наложени дисциплинарни наказания.
Обстоятелството, че съдът не е обсъдил отношението на работника към извършеното от него нарушение, само по себе си не обуславя извода, че решението е постановено в противоречие с представените по делото влезли в сила решения.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на осн. чл. 288 ГПК, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62/11.06.2009 год., постановено по гр.д. № 203/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: