О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр.София, 21.05.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 464 описа за 2008 година на ВКС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.11.2008г. по гр.д. № 395/ 2008г., с което Великотърновски апелативен съд, като е оставил в сила решение от 24.03.2008г. по гр.д. № 59/2007г.на Русенски ОС, е осъдил Р. Р. , М. Г. и Б. К. солидарно да заплатят на К. Л. , Д. и П. К. по 15000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и е отхвърлил исковете до пълните им размери-от 40000 лева за първия и по 25 000 лева за последните две, на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателите – Д. К. Л. и П. К. Л. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Молият да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 24.03.2008г. по гр.д. № 59/2007г.на Русенски ОС, е осъдил Р. Р. , М. Г. и Б. К. солидарно да заплатят на К. Л. , Д. и П. К. по 15000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и е отхвърлил исковете до пълните им размери-от 40000 лева за първия и по 25 000 лева за последните две, на основание чл.45 ЗЗД.становено е по делото, че с присъда по НОХД №588/2004г. Р. Р. , М. Г. и Б. К. – ответниците по исковете, са признати за виновни за това, че на 08.08.2002г., поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност – като фелдшери Р. Р. и М. Г. и като лекар Б. К. , са причинили смъртта на М. Р. по чл.123, ал.1 НК, поради неправилно поставена диагноза, а ищците – са съпруг и деца на починалата. Съдът е приел, че ищците тежко са понесли загубата на съпруга и майка и като е отчел факта, че децата са вече пълнолетни им е присъдил обезщетения за претърпените от загубата неимуществени вреди.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК жалбоподателите поддържат, че със обжалваното решение е разрешен съществен правен въпрос, а именно досежно относно критерият за определяне понятието ”справедливо” обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Съдът на основание чл. 188, ал. 3 ГПК/отм./ е задължен да съобрази и онези факти, които макар и да са настъпили независимо от волята на страните, са дали отражение върху спорното правоотношение. Пострадалото лице следва, както изисква закона и трайната съдебна практика, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен във всеки отделен случай. Преценката на доказателствата въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение обаче, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1- и 2 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Не е посочена противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма, което би било основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1т.2 ГПК. Както вече бе посочено по-горе формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.45 ЗЗД по справедливост се изисква всяко обстоятелство да се преценява с оглед на конкретния случай.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 21.11.2008г. по гр.д. № 395/ 2008г. на Великотърновски апелативен съд по жалба на Д. К. Л. и П. К. Л.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: