О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 489
София,09.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание трети юни , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова ч. гр. дело № 682/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. Д. М. е подала касационна жалба срещу решение № 1* от 20.12.2008 г. на Варненски окръжен съд , постановено по гр.д. № 79 от 2006 г. , с което е оставено в сила решение от 28.08.2005 г. на Варненския районен съд , постановено по гр.д. № 675 от 2003 г. и е отхвърлен ревандикационният иск за 450 кв.м. , разположени по границата между имот № 1* и този с № 0* представляващ парцел **** от кв.57 по плана на с. “., Варненска област , както и за реална част от парцел **** с площ от 320 кв.м. срещу И. Г. Д. и Р. И. И., собственици на парцела . В жалбата се подържа неправилност на въззивното решение на всички основания по чл.281 , т.3 ГПК, а именно подържа се неправилност на съдебния акт поради незаконосъобразност , необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствения материал.
Към жалбата е представено изложение, което обаче не съдържа обстоятелства , обуславящи приложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. От анализа на изложеното в него и на това в касационната жалба може да се направи извод, че касаторката счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, който е касае условията за възстановяване на собствеността по ЗПСЗЗ по способ, различен от посочения в първоначалното решение на ПК.
Ответниците И. Г. Д. и Р. И. И. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационата жалба на Д. Д. М. не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не са посочени основания съгласно чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Варненския окръжен съд е отхвърлил иска за ревандикация предявен от Д. Д. М. срещу И. Г. Д. и Р. И. И. за 450 кв.м. , разположени по границата между имот № 1* и този с № 0* представляващ парцел **** от кв.57 по плана на с. “., Варненска област , както и за реална част от парцел **** с площ от 320 кв.м. защото е намерил, че ищцата не е установила своето право на собственост. Претендираните общо 770 кв.м. са отразени като местоположение по скица № Ф* от 20.02.2003 г. в частта, която е защрихована в червено /л.20 от гр.д. № 675 от 2003 г./. От направеното уточнение се вижда, че първоначално претендираната площ от 450 кв.м. е за част от възстановеният в полза на касаторката- съсобственица по наследство на земеделски имот № 1* а частта от 320 кв.м. е придадена по регулация част от техния имот, за която не са уредени регулационните сметки, поради което по силата на § 8 от ПЗР на ЗУТ отчуждителното действие на плана е отпаднало е тази площ следва да бъде ревандикирана в полза на ищцата.
Обратното приел е, че ответниците И. Г. Д. и Р. И. И. са осъществявали фактическата власт на правно основание – н.а. № 1* т.13, н.д. № 3* от 1993 г. върху парцел **** от кв.57 по плана на с. “., ведно с построената жилищна сграда в дъното на парцела. Действително по делото е установено , че ищцата е внучка на М. Д. Ц. /у-ие за наследници № от 18.04.2002 г./ защото е дъщеря на покойния му син Д. М. Д. /у-ние за наследници № от 23.04.2002 г./. В полза на наследници на М. Д. Ц. е възстановена в реални граници нива с площ от 1 864 кв.м. по решение № П* от 16.09.1999 г. в което като съсед е посочен имот № 0*“населено място в с. “.. Решението е придружено със скица, като негова неразделна графична част. Заснетия имот с идентификационен номер № 0* е отбелязан и като парцел **** -412 от кв.57 от регулационният план на с. “., одобрен на 16.06.1992 г. Върху имота е заснето и застрояване на двуетажна жилищна сграда. В изложението на исковата молба се подържа, че собствениците на този имот са навлезли в имота, който е реституиран в полза на н-ците на Д. , една от които е ищцата касаторка отначало с 450 м. по продължение на границата, която част както по-горе се каза е от имот № 1* а претендираните още 320 кв.м. са част от техния земеделски имот, който е бил собственост преди ТКЗС на техния дядо. Въззивният съд е отхвърлил иска защото е счел, че ищцата не се легитимира като собственик както следва: Не установява право на собственост върху земеделска земя, възстановена в реални граници с площ от 1 864 кв.м. по решение № П* от 16.09.1999 г. тъй като последното представлява нищожен административен акт , защото е произнесено в отклонение от способа за възстановяване , посочен в решението на ПК от 15.10.1992 г. в което е посочено, че тази нива в м. “К” се възстановява с план за земеразделяне, както и че не представя доказателства за реституция на 320 кв.м. Втория съществен довод за отхвърляне на иска е че ответниците владеят имота № от масив 116 , а не този които е възстановен на наследодателя на ищцата под № 486 и за който тя се легитимира като собственик по земеделска реституция, т.е. нейните права на собственост са установени в пределите на решение № П* от 16.09.1999 г. на ПК, “А”.
В изложението , представено към касационната жалба не са посочени обстоятелства , навеждащи на хипотезите на чл.280 , ал.1 ГПК поради което и въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 1* от 20.12.2008 г. на Варненски окръжен съд , постановено по гр.д. № 79 от 2006 г. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: