О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр. София, 05.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 252 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. В. като едноличен търговец с фирма Е. „А”, г. С. чрез процесуалния й представител адв. П срещу решение № 504/07.11.2008г. по г. д. № 851/2008г. на Апелативен съд Пловдив, Втори състав, с което е отменено решение № 19/09.04.2008г. по т. дело № 74/2008г. на Пазарджишки окръжен съд и е отхвърлен предявеният от А. Б. В. като Е. „А”, г. С. против „Т” Е. , г. П. иск за заплащане на сумата 12 828 евро – комисионна по договора от 09.03.2006г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 22.11.2007г., като неоснователен и недоказан и ищцата е осъдена да плати на ответника сумата 1 950 лв. – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдпроизводствените правила и е необосновано. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК: въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – относно приложението на чл. 49 – 51 ТЗ /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 853 от 10.01.2008г. по т. дело № 716/2006г. на ВКС, въззивният съд е приел, че договорът за посредничество между страните е с изтекла валидност; в противоречие с практиката на ВКС решаващият съдебен състав не е обсъдил релевантни за спора доказателства /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; липсва съдебна практика на ВКС по въпроса, свързан с уговорките за автоматично подновяване на договор с изтекъл срок на действие /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; по въпроса за продължаване действието на договора за посредничество между страните е налице противоречива практика – в решение № 234/25.03.2008г. по г. д. № 122/2008г. на Пазарджишки окръжен съд е прието, че договорът за посредничество между страните е имал действие и след 18.12.2004г.
Ответникът „Т” Е. , г. П. оспорва касационната жалба, прави възражение, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и че е неоснователно позоваването на решение № 234/25.03.2008г. по г. д. № 122/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, тъй като предмет на това дело е друга посредническа дейност с три дружества, по три фактури от 2006г., докато по настоящото дело се претендира посредничество с испанска фирма по една фактура от 2007г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните са съществували търговски правоотношения по силата на сключен между тях на 18.12.2000г. договор за посредничество № 3 с точно договорени права и задължения на двете страни и възнаграждение в размер 10% от цената на договора в щ. д. при сключен и реализиран договор. Като се е съобразил с уговорения срок за 3 години и автоматичното му подновяване за нов едногодишен срок и е анализирал анекси № 1/10.04.2001г., № 2/10.07.2001г. и № 3/25.09.2001г., решаващият съдебен състав е направил извод, че договорът за посредничество е приключил своето действие на 18.12.2004г. Неоснователността на предявения иск е обоснована от Пловдивски апелативен съд с обстоятелството, че действието на договора за посредничество е приключило на 18.12.2004г., т. е. преди сключване на договора с испанската фирма Promociones Immobiliaris Logur S. L., г. А., И. , с факта, че посредник по сделката е бил И. Д. , на когото е платено комисионно възнаграждение в размер 5 000 лв. и с обстоятелството, че постигнатата по-висока цена на оферираната къща е вследствие на допълнителни договорени елементи и СМР. Въззивният съд е приел, че ищцата е присъствала на среща с испанците, возила ги е с колата си до г. П., получавала и изпращала факсове, за които действия би могла да претендира заплащане, но не и комисионно възнаграждение по смисъла на сключения на 18.12.2000г. договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивниия съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК.
Неоснователен е доводът на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 853 от 10.01.2008г. по т. дело № 716/2006г. на ВКС, въззивният съд е приел, че договорът за посредничество между страните бил с изтекла валидност. Под „практика на ВКС” по смисъла на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се разбира трайната, непротиворечива, константна практика, създадена с решенията на отделните състави, както и тълкувателните решения и постановленията на Общите събрания и на Пленума на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗУС и ЗСВ. Въпросът дали процесният договор за посредничество е продължил действието си след 18.12.2004г. и е действал към сключване на договора с испанския съконтрахент е конкретен, зависи от договорните клаузи и събраните доказателства, поради което не съществува обективна възможност по този въпрос да има постоянна съдебна практика.
Доводът на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС решаващият съдебен състав не е обсъдил релевантни за спора доказателства, е неоснователен. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно привилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./. В случая въззивният съд е приложил правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, възраженията и доводите на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и спазвайки постоянната практика на ВКС.
Неоснователно е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Независимо от обстоятелството, че в решение № 234/25.03.2008г. по г. д. № 122/2008г. на Пазарджишки окръжен съд е прието, че договорът за посредничество от 18.12.2000г. е действал към 03.07.2005г., като действието му е подновявано на основание формираната в чл. 20 воля на страните по него, а в обжалваното въззивно решение Пловдивски апелативен съд е направил извод, че действието на договора за посредничество е приключило на 18.12.2004г., предвид възможността да се продължи само с една година след изтичане на тригодишния срок, не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС, но не и по отношение на фактите по конкретното дело. Поради това позоваването на решение № 234/25.03.2008г. по г. д. № 122/2008г. на Пазарджишки окръжен съд е неоснователно.
Релевираният довод, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е неоснователен. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Обстоятелството, че по приложението на чл. 49 – 51 ТЗ няма множество съдебни актове на ВКС не обосновава автоматично извод за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбите на чл. 49 – 51 ТЗ са ясни и не пораждат различни правни тълкувания. Търговският посредник осъществява дейността си въз основа на посреднически договор и му се дължи възнаграждение съобразно уговорката между страните, като само ако няма такава му се дължи обичайното възнаграждение. В настоящия случай ищцата претендира заплащане на възнаграждение за посредник за сключен договор с испанската фирма Promociones Immobiliaris Logur S. L., г. А., И. въз основа на договор за посредничество № 3/18.12.2000г. Сключеният с испанския съконтрахент договор не е в изпълнение на задълженията на ищцата, поети с посочения посреднически договор, тъй като същият е преустановил действието си на 18.12.2004г., поради което въззивният съд е приел, че за извършените действия ищцата би могла да претендира заплащане, но не и възнаграждение по смисъла на сключения на 18.12.2000г. договор.
Останалите оплаквания в касационната жалба и изложението представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504/07.11.2008г. по г. д. № 851/2008г. на Апелативен съд Пловдив, Втори състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.