О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр. София, 27.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 958 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адв. К, срещу решение № 70 от 28.07.2009г. по т. дело № 136/2009г. на Апелативен съд Бургас, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 7 от 15.04.2009г. по т. дело № 577/2008г. на Окръжен съд Сливен, 1 гр. с., с което М. Г. Д. от гр. Н. е осъден да заплати на Д. К. Ц. от гр. Г. сумата 142 077 лв., представляваща равностойността на 72 643 евро – неизпълнено задължение по договор за заем от 30.06.2003г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 5 683,08 лв. – направени разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – по отношение на тежестта на доказване и може ли с писмото до инж. Б. М. от 15.08.2003г. да се докаже сключен договор за кредит.
Ответникът Д. К. Ц. от гр. Г. чрез процесуалния си представител адв. Б. Г. оспорва касационната жалба. Релевира доводи, че касаторът не е посочил основанието, на което иска допускане на касационно обжалване, както и че липсват предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод за основателност на иска с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД по отношение на М. Г. Д., въззивният съд е приел, че ЕТ „Г”, гр. Н. с писмо от 30.06.2003г. до К. М. е потвърдил валутирането на получен фирмен кредит към 30.06.2003г. в размер на 72 643 евро, използван за закупуването на описани в писмото товарни автомобили. Констатирал е, че с договор за цесия от 01.12.2007г. между ищеца Д. К. Ц. и К. М. вземането е цедирано на ищеца, за което ЕТ „Г”, гр. Н. е уведомен. Решаващият съдебен състав е обсъдил изпратения от „Г” О. до адв. И пълномощник на Д. Ц. на 18.03.2008г. отговор относно развилите се правоотношения по купени товарни автомобили от Германия на лизинг, заплащането им от М. , заплащане на месечни вноски чрез Ц. на М. и приключване на взаимоотношенията до 31.08.2000г. и е установил, че относно твърдените факти в отговора не са представени доказателства въпреки дадените указания в доклада по чл. 146 ГПК. Въззивната инстанция е уважила иска по отношение на М. Г. Д. като правоприемник на заличения по време на производството ЕТ „Г”, приемайки, че „Г” О. не е правоприемник на едноличния търговец, а е трето лице.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в касационната жалба, изложението и въззивното решение процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора, се отнасят до тежестта на доказване и може ли с писмото до инж. Б. М. от 15.08.2003г. да се докаже сключен договор за заем. При постановяване на решението въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, формирана по чл. 127 ГПК /отм./, аналогичен чл. 154 ГПК, съгласно която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения и от които извлича изгодни за себе си правни последици. В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже, че между праводателя на ищеца и едноличния търговец е възникнало правоотношение по договор за заем, сключен договор за заем, а в тежест на ответната страна – твърдените оспорване, симулация и плащане. Въззивният съд е направил извода за установени между праводателя на ищеца и първия ответник отношения по договор за заем не само въз основа на писмото от 03.06.2003 г. на първия ответник до К. М. , а като е взел предвид характера на писмото на частен писмен документ и е обсъдил събраните доказателства във връзка с оспорването на документа от ответната страна, останало недоказано.
Касаторът не доказва наличието на противоречива съдебна практика по релевантните за настоящия спор въпроси. Решение № 271/11.06.2009г. по гр. д. № 642/2008г. на ВКС, ГК, І г. о. се отнася до допустимостта/недопустимостта на свидетелски показания съгласно чл. 133, б. „в” ГПК /отм./. С решение № 104/11.06.2009г. по т. д. № 304/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е обезсилено въззивното решение и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав с указания за отстраняване недостатъците на исковата молба относно правосубектността на ответника по иска и допълнително предявените в обективно съединение искове. В решение № 432/20.05.2009г. по гр. д. № 270/2008г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е прието, че е имало сключен договор за заем, впоследствие взаимоотношенията между страните са уредени от правната фигура заместване в дълг и са налице извънсъдебни признания на новия длъжник, че сумата не е върната. Решение № 45/22.04.2009г. по т. дело № 483/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. също е неотносимо, тай като от него не се установява, че касае договор за заем.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 28.07.2009г. по т. дело № 136/2009г. на Апелативен съд Бургас, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.