3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
С. 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 323/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. И. С. – от [населено място] срещу Решение №815 от 1.ХІ.2010 г. по гр.д. № 307/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение на СГС от 1.ІІ.2010 г. по гр.д.№ 3401/2005 г., в частта, с която е уважен обратният иск на [фирма] – [населено място] срещу Й. И. С. – от [населено място] поради управление на МПС в нетрезво състояние за 30 000 лв. – сумите, присъдени на ищцата, на основание чл. 407 (отм.)ТЗ, вр. чл. 81 ЗЗ (отм.), със законната лихва от 9.V.2004 г., с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Жалбоподателят поддържа, че решението е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Х. Г. Шакаданова – П. – от [населено място] – ищца по делото и [фирма] – [населено място] – ответник по делото, не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено в обжалваната част първоинстанционно решение, с което са уважени обратни осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 16.ХІІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените оплаквания. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Въпреки това следва да се отбележи, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като изискването на закона е кумулативно – разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №815 от 1.ХІ.2010 г. по гр.д. № 307/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: