О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 01.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1525/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Н. Л. чрез неговия пълномощник адв. П. З. срещу въззивно решение № 3943 от 21.07.2017 г. по гр.д. № 331/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград. В жалбата са развити подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че неговата праводателка Л. Т. е придобила имота въз основа на членство в Ж. след прекратяване на брака й с ищеца К. И., но всички доводи и възражения, заявени от касатора в тази насока са били пренебрегнати от въззивния съд. Счита за неправилни и изводите на въззивния съд, че имотът е бил придобит по давност от Л. Т. и ищеца К. И. по време на брака им, тъй като Л. Т. не се е позовала на този придобивен способ, поради което и постановките на т.2 от ППВС № 8/80 г. не са приложими.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следните правни въпроси: 1/ За задължението на съда да обсъди всички наведени от страните възражения, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като изложи съображенията си, поради което прави определени крайни изводи. 2/ За да бъде придобит по давност недвижим имот на основание изтекла придобивна данвост следва ли владеещият несобственик да се позове изрично на изтеклата в негова полза придобивна давност и в този смисъл прилага ли се давността служебно. 3/ Приложими ли са разрешенията, дадени в т.2 от ППВС № 8/80 от 17.06.1981 г., когато владението върху имота е започнало по време на брака, но в крайна сметка е придобит от владеещия съпруг на друго правно основание, различно от придобивната давност. Твърди, че така поставените въпроси, обусловили крайния изход по спора, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. К. И. чрез своя пълномощник адв. Д. Д. изразява становище, че не са сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1754 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 203/2016 г. на Районен съд- Благоевград в частта, с която е признато за установено по отношение на К. К. И., че Г. Н. Л. не е собственик на 1/2 ид. част от сграда с идентификатор 04279.626.40.35 по КККР на [населено място], с площ по документи 18 кв.м, с предназначение ”хангар, депо, гараж”, с административен адрес [населено място],[жк], срещу входа на бл. 89. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесният гараж е придобит по давност от праводателката на ответника – Л. Г. Т. и ищеца К. К. И. през време на брака им на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака им с развод през 2008 г. съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост между двамата бивши съпрузи при равни права, поради което и договорът за продажба, с който Л. е прехвърлила имота на ответника, не е могъл да произведе вещнопрехвърлително действие за повече от 1/2 ид. част.
От фактическа страна по делото е установено, че Л. Т. и К. И. са били съпрузи. Бракът им е сключен през 1984 г. и е прекратен с развод през 2008 г. През 1988 г. е учредена Ж. ”Б.” със седалище [населено място], за строителство на гаражи от петно № 33-41 в ІХ микрорайон на Б., ж.к”Е.”, в която е членувала само съпругата Л. Т.. С протокол от 19.07.1998 г., подписан от всички членове на Ж., на същата е разпределен гараж № 34. Г. е построен по стопански начин през 1989 г. и от построяването му се е ползвал от двамата съпрузи. През 2009 г. Л. И. се е снабдила с нотариален акт за собственост на гаража, като придобит чрез членство в Ж.. При съставяне на акта е представен разпределителния протокол от 19.07.1988 г.
В първото по делото заседание ответниците Г. Л. и Л. Т. са представили Протокол от 03.10.2016 г. на Общото събрание на Ж. /Г./”Б., за приемане на окончателното разпределение и оценка на построените гаражи. Автентичността на положените в него подписи е оспорена от пълномощника на ищеца и е открито производство по чл. 193 ГПК. С молба от 14.11.2016 г. Л. Т. е заявила, че няма да се ползва от това писмено доказателство. Представен е друг протокол от 05.11.2016 г. на Общото събрание на Ж., с който въз основава на разпределетилния протокол от 19.07.1988 г. е определена окончателната цена на гаражите и са определени принадлежащите към всеки от тях идеални части от правото на строеж.
Въззивният съд е приел, че до снабдяване на член – кооператорите на Ж. с нотариален акт по реда на чл. 35 ЗЖСК, правото на собственост върху обектите принадлежи на Ж. и няма пречка същите да бъдат придобити по давност. В случая от построяването на гаража през 1989 г. до прекратяване на брака между страните е изминал период по – дълъг от 10 години, поради което съпрузите Л. Т. и К. И. са придобили право на собственост върху него на основание придобивна давност през време на брака си. Въззивният съд е обсъдил наведените с въззивната жалба от Л. Т. и Г. Л. доводи за липса на позоваване на придобивна давност от страна на бившата съпруга Л. Т., което според тях изключва възможността съдът да приеме за осъществен този придобивен способ. Намерил е същите за неоснователни по съображения, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а процесуално средство да бъдат зачетени нейните материалноправни последици от момента на изтичане на законовия срок по чл. 79 ЗС. Намерено е за неоснователно и възражението, че владелец на гаража е била само съпругата Л. Т., а ищецът К. И. е имал качеството на държател. Като се е позовал на т.2 от ППВС № 8/80 от 17.06.1981 г., въззивният съд е приел, че дори единият съпруг да е започнал да владее сам, след като придобивната давност е изтекла по време на брака, двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху имота и той е станал съпружеска имуществена общност. Обсъдено е и оплакването за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че са били разгледани доводите на ищеца срещу законосъобразността на взетите от ОС на Ж. решения. Прието е, че тези доводи касаят представения Протокол от 03.10.2016 г., който впоследствие е бил изключен от доказателствения материал, тъй като ответниците са заявили, че не желаят да се ползват от него. Въззивният съд не е обсъдил и не е взел становище относно представения по- късно протокол от 05.11.2016 г.
При така изложените от въззивния съд мотиви настоящият състав намира за неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатия процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички наведени от страните възражения, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Въпросът се свързва с необсъждане от страна на въззивния съд на представения по делото Протокол на ОС на Ж. ”Б.” от 05.11.2016 г. Това писмено доказателство обаче няма значението за доказване на принадлежността на правото на собственост на праводателката Л. Т., което жалбоподателят му придава, съответно не може да обоснове извод, че същата е придобила правото на собственост на основание членство в Ж., тъй като съгласно чл. 35, ал.2, предл. последно ЗЖСК, правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с издаването на нотариален акт по ал.1, а той се издава въз основа на влязлото в сила решение на ОС на Ж. по чл. 35, ал.1 ЗЖКС. В своята практика ВКС приема, че правото на собственост върху обект, построен от Ж., се придобива от член-кооператора с издаването на нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК само ако издаването му е предхождано от решение на Общото събрание на Ж. по чл. 35, ал. 1 /решение № 39 от 14.02.2011 г. по гр.д. № 1358/2009 г. на ВКС, ІІ г.о./. В случая и двата протокола / от 03.10.2016 г. и от 05.11.2016 г./ следват както издаването на нотариалния акт, с който Л. Т. е призната за собственик на имота въз основа на членство в Ж., така и извършеното от нея разпореждане с имота в полза на жалбоподателя. Затова в случая поставеният процесуалноправен въпрос не се явява обуславящ изхода на спора и в този смисъл не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. ОСГК на ВКС прие, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. В мотивите, обосноваващи този извод, е посочено, че е възможно придобиване на вещно право без изразена воля за това в две хипотези: едната – при приращението по чл. 92 ЗС, а втората- при законов режим на общност по чл. 21, ал. 1 СК, когато придобивното основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправния ефект настъпва и за другия съпруг. Пояснено е, че втората хипотеза предпоставя изразена воля за придобиване на вещното право на единия съпруг, както и че при наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Според постановките на т.2 от ППВС № 8/80 от 17.06.1981 г., касаещи придобиване на недвижими имоти от съпрузи по давност, когато придобиваната давност е започнала и е изтекла през време на брака, и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпросите относно правното значение на позоваването на изтекла придобивна давност, момента, към който се зачитат последиците на този придобивен способ, и относно придобиването на недвижими имоти по давност от съпрузи, е съобразено с цитираната задължителна съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по повдигнатите от жалбоподателя материалноправни въпроси. Основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е посочено формално, и доколкото не е мотивирана необходимостта тази практика да бъде изоставена или променена като неправилна или нуждаеща се от осъвременяване поради изменение на законодателството или обществените отношения, липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване на това основание.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3943 от 21.07.2017 г. по гр.д. № 331/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: