О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№49
Гр.София, 10.02.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 4151 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. С. против Решение № 88/ 07.07.2016 г. по в.гр.д.№ 184/16 г. на Ямболския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 142/ 11.03.2016 г. по гр.д.№ 2429/15 г. на Ямболския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Н. А. С. и П. Т. С. по отношение на ? ид.ч. от ПИ с идентификатор 87374.543.506 по кадастралната карта на [населено място], с адрес: [улица], на площ от 282 кв.м., заедно с построената в мястото еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор 87374.543.506.2 на площ от 68 кв.м., при равни квоти за съделителите, като е отхвърлено искането на съделителя П. С. за разпределяне ползването на имота до приключване на делбата на основание чл.344, ал.2 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е нищожно поради неучастие в делбата на лице, имащо качеството на съсобственик на сграда, находяща се в делбения имот, евентуално- неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна на атакувания съдебен акт.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по „съществени процесуалноправни въпроси, свързани с преценката за прилагането на членове 235, 236, 254 вр.274, чл.344, ал.2, чл.341, ал.2, чл.345 и чл.193 ГПК за правилно установени обстоятелства по делото и върху закона, съдържание на съдебния акт, администриране на частна жалба, искания и възражения/оспорвания на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда”.
Ответникът по касационната жалба- Н. А. С. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не позволява да се изведе какъвто и да е конкретен правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. Според задължителните указания на ТР № 1/2010 г. от 19.02.2010 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, още повече когато по същество изложението се свежда до просто възпроизвеждане на ясни и ненуждаещи се от тълкуване законови текстове.
Действително, при наличие на вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо касационният съд е длъжен служебно да допусне до разглеждане касационната жалба, за да обезпечи спазването на съществените процеуалноправни норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения / ТР № 1/2010 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК/. В случая обаче, независимо от поддържаното от касатора, не е налице вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо поради неучастието на необходим задължителен другар в производството, тъй като сгради с идентификатори 87374.543.506.4, 87374.543.506.5 и 87374.543.506.6 не са предмет на делбата и следователно участниците в съсобствеността върху тях нямат качеството на надлежни страни в производството за делба на други самостоятелни обекти заедно с припадащата се идеална част от общото за сградите дворно място.
С оглед горното, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора.
На основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 88/ 07.07.2016 г. по в.гр.д.№ 184/16 г. на Ямболския окръжен съд, по касационната жалба на П. Т. С..
ОСЪЖДА П. Т. С. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на Н. А. С. сумата 400 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: