О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 12.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 483 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, в редакцията преди изм. с ДВ бр. 86/2017 г.
С определение № 1710/10.07.2017 г. по в. гр. д. № 1693/17 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил решение № 1381/02.05.2017 г. по гр.д. № 20824/13 г. на Пловдивския районен съд в частта му, с която е прекратено производството по делото по иска на М. П. М., Б. Ф. У., Д. И. Х., П. И. У., Й. Н. Д. и В. П. Х. срещу А. Г. К. и М. И. К. за прогласяване на нищожност на решение № 09384/14.06.2000 г. по преписка № 82384/1999 г. на поземлена комисия „Р.“- [населено място].
Въззивният съд е приел, че по делото са предявени отрицателни установителни искове да се признае по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на имот № 006160, който с решение № 09384/14.06.2000г. по преписка № 82384/1999 г. на поземлена комисия „Р.“ – [населено място] бил възстановен на наследниците на Е. С., чийто частни правоприемници са ответниците, като затревена нива в землището на [населено място], м.„Ю./х. З.“, както и иск за прогласяване нищожността на решението на ПК. След като решението на поземлената комисия е индивидуален административен акт, то същото подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, но единствено по жалба на лицата, които са били страни в административното производство по издаването му, каквито ищците не са. Обосновал е, че при разглеждането на предявения отрицателен установителен иск за собственост на основание чл. 17, ал.2 ГПК съдът ще извърши косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност върху реституционното решение, което легитимира ответниците като собственици, но самостоятелен иск за прогласяване на нищожност на решението е недопустим.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от М. П. М., Б. Ф. У., Д. И. Х., П. И. У., Й. Н. Д. и В. П. Х..
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като въззивният съд е следвало да обезсили недопустимото първоинстанционо решение, постановено по непредявен иск, алтернативно неправилно, поради дадена погрешна правна квалификация, която не е променена от въззивния съд. Твърдят, че в исковата молба липсва изразена воля за предявяване на отделен иск за нищожност на ПК, а се иска инцидентно произнасяне по реда на чл. 17, ал.2 ГПК, но волята им е тълкувана превратно.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа недопустимост на обжалваното определение, както и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК по въпросите:
1. Относно приложението на чл. 270, ал.3, изр. 3 ГПК.
2. Какви са критериите, въз основа на които се определя вида на исканата защита – дали ищецът предявява самостоятелен иск или отправя искане преюдициално съдът да се произнесе по даден въпрос .
3. Следва ли, когато гражданският съд прекрати производството по предявен иск за прогласяване на нищожност на административен акт, при разглеждането на съединения с него иск за собственост да извърши косвен съдебен контрол по отношение на валидността и законосъобразността на акта.
Поддържаното основание по чл. 280, ал.1 ГПК се обосновава с противоречие на въззивното определение с решение № 389/13.05.2013г. по гр.д. № 6626/13г. на ВКС, четвърто г.о., решение № 167/20.12.2012г. по т.д. № 690/12г. на ВКС, първо т.о, решение № 21/12.09.2013г. по гр.д. № 479/11г. на ВКС, второ г.о, решение № 2/04.03.2014г. по гр.д. № 2968/13г. на ВКС, трето г.о, решение № 5/20.02.2012г. по гр.д. № 658/11г. на ВКС, трето г.о, решение № 71/15.07.2015г. по гр.д. № 350/15г. на ВКС, второ г.о., решение № 124/24.03.2011г. по гр.д. № 882/10г. на ВКС, четвърто г.о, решение № 226/03.08.2011г. по гр.д. № 1470/10г. на ВКС, трето г.о, решение № 329/20.12.2011г. по гр.д. № 1789/10г. на ВКС, трето г.о, т. 1 и т. 9 от ППВС № 1/85г., т. 4 ТР 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК и ТР № 2 /29.02.2012г. по т. д. № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС, решение № 398/25.05.2010г. по гр.д. № 738/09г. на ВКС, четвърто г.о и решение № 249/23.07.2010г.. на ВКС, първо г.о, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие с решение № 999/11.06.2012г. по в.гр.д. № 1130/2012г. на ПОС.
Ответниците в производството А. Г. К. и М. И. К. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция – чл.274, ал.1, т.3 ГПК. При прекратяване на производството по съображения за недопустимост на предявения иск ограничението на чл.274, ал.4 ГПК не се прилага.
Не е налице обаче основание по чл.280, ал.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Съображенията за това са следните:
Първият въпрос се свързва с виждането на жалбоподателя, че въззивният съд е следвало да приложи чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, като обезсили първоинстанционното решение в частта, с което е прекратено производството по иск за прогласяване нищожност на решение №09384/14.06.2000г. по преписка № 82384/1999 г. на поземлена комисия „Р.“ – [населено място], тъй като такъв иск не е бил предявяван. Въпросът обаче не съответства на данните по делото: още в исковата молба съдът е сезиран с искане за прогласяване нищожност на решение № 09384/14.06.2000 г. по преписка № 82384/1999 г. на поземлена комисия „Р.“ – [населено място]; същото искане е отправено и в писмената защита пред първата инстанция, а във въззивната жалба е развито виждането на жалбоподателите /ищци/, че разпоредбата на чл.17, ал.2, вр. ал.1 ГПК дава основание за предявяване пред гражданския съд на самостоятелен иск за прогласяване нищожност на оспорения административен акт. Затова поставеният въпрос, който не кореспондира с данните по делото, не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Като е потвърдил прекратително определение по иск за нищожност на административен акт, въззивният съд е действал в съответствие с практиката на ВКС – определение № 117 от 21.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1248/2013 г. на ВКС, IV ГО; определение № 135/12.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1507/2013 г. на ВКС II ГО; определение № 109 от 05.03.2013 г. по ч. гр. д. №1263/2013г. на ВКС, I ГО.
Вторият въпрос е поставен теоретично, без връзка с обстоятелствата по делото. От обстоятелствата по конкретното дело се преценява дали страната иска осъществяване на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК за валидност на административен акт, или предявява самостоятелен иск за прогласяване нищожност на такъв акт, който е недопустим. По този въпрос също не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Неотносима е и посочената практика на ВКС, която не разкрива противоречие с обжалваното въззивно определение.
Третият въпрос не поставя проблем, който да е предмет на частното производство по настоящото дело, а е свързан с правилността на първоинстанционното решение по предявения отрицателен иск за собственост. Дали по този иск съдът е упражнил косвен съдебен контрол по чл.17 ГПК върху решение № 09384/14.06.2000 г. на поземлена комисия „Р.“ и дали изводите му по този въпрос са законосъобразни, е предмет на проверка по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, по която все още няма произнасяне.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1710/10.07.2017 г. по в. гр. д. № 1693/17 г. Пловдивският окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по въззивна жалба вх. № 30041 от 29.05.2017 г. на М. П. М., Б. Ф. У., Д. И. Х., П. И. У., Й. Н. Д. и В. П. Х. срещу решение № 1381 от 02.05.2017 г. по гр. д. № 20824/2013 г. на Пловдивския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: