5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
С., 13.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5365 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. П. К. от [населено място], Плевенска област, чрез назначения му служебен защитник адв. Г. Н. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 117 от 08.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 90 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 272 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 119/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, са отхвърлени предявените искове от М. П. К. срещу [фирма] [населено място], представлявано от Т. П. Т., с правно основание чл. 59 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата общо от 110 076 лв., произходяща от неоснователно обогатяване за три стопански години 2009-2012 г., през който период ищецът е бил лишен от възможността да ползва земята си в резултат на сключен договор за аренда от страна на ответника по отношение на тази земя на 03.02.2010 г. и получаване на субсидии за нея, като пропуснатите му ползи са от печалбата при отглеждане на дини, пъпеши и домати без колове върху тази земя, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане за двете стопански години, изразяващо се в самоуправни действия на ответника по отнемане на собствената на ищеца земеделска земя и лишаването му от възможността да я ползва, поради сключения аренден договор, както и сумата от 3 300 лв. мораторна лихва върху главницата по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, за периода от 01.10.2010 г. до 01.08.2011 г.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост, материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалния закон. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът визира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочените правни въпроси са – може ли да се търси отговорност за неоснователно обогатяване от арендатор, който въпреки, че е знаел, че единият от съсобствениците на земята е против отдаването й под аренда, е сключил договор с другия съсобственик и по този начин е лишил несъгласния съсобственик от възможността да ползва земята си и как следва да се уредят отношенията между страните по договора за аренда и неучаствалия съсобственик в този случай, както и за приложението на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], представлявано от Т. П. Т., не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен оценяем иск по чл. 59 ЗЗД, с цена над 5 000 лв. и обусловен от него иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което в тази част се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба в частта й, с която се обжалва въззивното решение по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за немуществени вреди в размер на 3 000 лв. като процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/в редакцията й ДВ, бр. 100/2010 г./ следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като според чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена до 5 000 лв. В настоящият случай цената по иска за неимуществените вреди не надхвърля определената от закона граница над която касационното обжалване е допустимо, поради което в тази част касационната жалба като насочена срещу решение законодателно изключено от касационно обжалване е процесуално недопустима.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД като неоснователни, въззивният съд е приел, че процесният договор за аренда за трите стопански години относно наследствени земеделски земи е бил сключен между пълномощника на сестрата на ищеца и ответника по делото, както и че ищецът не е дал съгласие за това. Приел е, че съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието/ЗАЗ/ такъв договор е действителен и поражда правни последици като отношенията между съсобствениците следва да се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Следователно исковете за неоснователно обогатяване за трите стопански години срещу арендатора следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са налице трите елемента от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, при условията на кумулативност, а именно – обедняване на ищеца; обогатяване на ответника под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които нормално би направил, както и липса на правно основание за имотното разместване. В случая съдът е приел, че ответникът е ползвал процесните земи на правно основание. Предвид акцесорния характер на иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и неоснователността на исковете по чл. 59 ЗЗД, съдът го е отхвърлил като неоснователен.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В случая поставените правни въпроси в изложението са по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставените от касатора въпроси, свързани с обосноваността на обжалваното въззивно решение, не може да се извърши в рамките на тази селекция. Това е така, тъй като приложното поле на касационното обжалване в случая е обосновано единствено със съображения за извършено от въззивния съд неточно и неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.3, ал. 4 ЗАЗ, довело до незаконосъобразен извод за позволена от закона възможност договорът за аренда в земеделието да бъде сключен само от един от съсобствениците, без съгласие на останалите съсобственици. Нарушението на материалния закон е уредено в чл.281, т. 3 ГПК като основание за касационно обжалване на въззивното решение, което има значение за правилността на решението и е различно от общото основание на чл.280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. е проведено разграничение между двете групи основания – основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, като е указано, че касационното обжалване не може да се допусне поради това, че решението е неправилно на някое от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания. В случая касаторът е отъждествил приложното поле на касационния контрол с материалната незаконосъобразност на въззивното решение, което според указанията в цитираното тълкувателно решение е пречка за допускане на касационно обжалване. Дори да се приеме, че като значим въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК е поставен този за наличието на призната от закона – чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, възможност договорът за аренда в земеделието да се сключи от един съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици, искането за достъп до касация е неоснователно поради отсъствие на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посоченият въпрос трябва да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед промени в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони /т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, с която въззивният съд е мотивирал извода си за действителност на договора за аренда, е ясна и точна и не предполага противоречиво прилагане от съдилищата. В същата е предвидено, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. В заключение, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117 от 08.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 90 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, в частта му, с която като е потвърдено решение № 272 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 119/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, са отхвърлени предявените искове от М. П. К. срещу [фирма] [населено място], представлявано от Т. П. Т., с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата общо от 110 076 лв., произходяща от неоснователно обогатяване за три стопански години 2009-2012 г., както и мораторна лихва в размер на 3 300 лв. върху главницата по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, за периода от 01.10.2010 г. до 01.08.2011 г., по касационна жалба с вх. № 2105/14.05.2014 г. на М. П. К. от [населено място], Плевенска област.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 2105/14.05.2014 г. на М. П. К. от [населено място], Плевенска област срещу въззивно решение № 117 от 08.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 90 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, в частта му, с която като е потвърдено решение № 272 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 119/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, са отхвърлени предявените искове от М. П. К. срещу [фирма] [населено място], представлявано от Т. П. Т., с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Определението в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: