Определение №49 от 15.2.2017 по ч.пр. дело №389/389 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 49

Гр.С., 15.02.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.389 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.444/29.11.2016 по ч.г.д.№.4932/16г. на Върховния Касационен съд, ІІІ ГО, жалбата на Д. К. Г. и Й. Г. Г. – с която се атакува определение №.130/22.03.2016 по г.д.№.718/2016г. на ВКС, ІІ ГО /за недопускане на касационно обжалване на решение №.1414/22.07.2015г. по г.д.№.1311/2015 на Пловдивския окръжен съд по реда на чл.288 ГПК/ и определение №.94/7.06.16 по г.д.№.718/16 на ВКС, ІІ ГО /за оставяне без уважение на искане по чл.250 ал.1 ГПК за допълване на определение №.130/22.03.16 по г.д.№.718/16 на ВКС, ІІ ГО/ е оставена без раглеждане като недопустима.

Постъпила е частна жалба от Д. К. Г. и Й. Г. Г., в която се твърди, че определението е нищожно и незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответните страни не вземат становище.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното определение е валидно и допустимо. То е постановено от правораздавателен орган в кръга на неговата компетентност, в писмена форма, подписано от съответния съдебен състав и е разбираемо. От друга страна противоречие с практиката на ВКС, респективно неправилното тълкуване и прилагане на закона, не би могло да обоснове нищожност и недопустимост на съдебно решение.
О. акт е и правилен и законосъобразен. Със същия съдът се е произнесъл по частна жалба срещу две определения – нито едно от които не подлежи на обжалване. Определението, с което не се допуска касационно обжалване в производство по чл.288 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл.296 т.3 ГПК – доколкото с постановяването му въззивното решение, срещу което с определението не е допуснато касационно обжалване, влиза в сила. Определението, с което се отказва изменение на определението по чл.288 ГПК по реда на чл.250 ГПК, е необжалваемо предвид чл.274 ал.4 ГПК. Разпоредбата предвижда, че не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По аргумент от същата, отнесена към неподлежащи на обжалване определения, следва да се приеме, че определение, постановено по отношение на съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване, също не подлежи на обжалване. При тези обстоятелства правилно и законосъобразно предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане жалбата. Касае се за изключване на актове от последващ съдебен контрол по изрично предвиждане на закона-поради което и на формално основание подадена срещу тях жалба не би могла да бъде разгледана. Евентуално незаконосъобразно отсъждане в тях не би могло да преодолее тази законова забрана. Аналогичното важи и за обхвата на извършваната от настоящия състав проверка – която касае единствено наличието или липсата на предвидена в закон възможност за обжалване на определения №.130/22.03.2016 по г.д.№.718/2016 на ВКС, ІІ ГО, и №.94/7.06.16 по г.д.№.718/16 на ВКС, ІІ ГО – а не правилността на тези актове.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №.444/29.11.2016 по ч.г.д.№.4932/ 16г. на Върховния касационен съд, ІІІ ГО.

Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top