О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
гр.София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3418 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. чрез адвокат Е. М. от АК-Б. срещу въззивно решение № ІV-49 от 22.04.2016 г. по в.гр.д. № 505/2016 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 282 от 15.02.2016 г. по гр.д. № 7045/2015 г. на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от касатора искове против З. „Обединение” на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, да се признае за незаконно и да се отмени уволнението му със Заповед № 6/23.10.2015 г., да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „агроном” и да му бъде заплатено обезщетение за 6 месеца за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 6000 лева със законната лихва до изплащането.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се иска допускане на касационно обжалване по материалноправни въпроси, които уточнени от настоящия състав на Върховния касационен съд при условията на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до това, следва ли да се приеме, че заповедта за уволнение е мотивирана, когато е употребен израза „съкращаване на щата”, без да е посочен актът въз основа на който е извършено съкращаването и нарушено ли е правото на защита на работника в този случай, както и кой е компетентният орган да приеме решение за съкращаване на щата, когато работодател е кооперация – управителят или управителният съвет. Изложени са съображения, че поставените въпроси са решение от въззивния съд в противоречие на задължителната практика на Върховния касационен съд – решение № 145/18.02.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 413/30.01.2014 г. по гр.д. № 2362/2013 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по жалбата З. „Обединение”, [населено място], чрез адвокат Ж. Б. от АК-Б. е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество оспорва доводите в касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от тях. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „агроном” по трудово правоотношение в З. „Обединение”, [населено място], което е прекратено с атакуваната Заповед № 6 от 23.10.2015 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Съдът е приел също, че в уволнителната заповед цифрово е посочено основанието за прекратяване на трудовия договор, а словесно е изписано като причина „съкращаване в щата”, поради което доводът за немотивираност е неоснователен. В обжалваното решение се установява, че управителният съвет на кооперацията е взел решение на 14.10.2015 г. за съкращаване на щатната бройка заемана от ищеца по делото, въз основа на което председателят на кооперацията е издал Заповед № 2/20.10.2015 г. за утвърждаване на ново щатно разписание, в което липсва длъжността „агроном” и с последваща Заповед № 6/23.10.2015 г. е прекратил трудовия договор с ищеца на основание чл.38, ал.2, т.6 от устава на кооперацията. След като трудовите функции за длъжността не са били разпределени между други работници или служители в кооперацията, съдът е приел, че е налице реално съкращаване на щатната бройка, с оглед на което исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са неоснователни.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първият материалноправен въпрос не е решен в противоречие, а изцяло в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, според която дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл.328, ал.1, т.2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328, ал.1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания – решение № 205 от 02.08.2013 г. по гр.д. № 1244/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
В този смисъл е и решението на което се позовава касаторът – решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се приема, че когато към момента на връчване на заповедта, на работника или служителят е станало известно правното основание, на което се прекратява трудовия му договор, заповедта не може да се отмени като незаконна, само поради неуточняване на кое от двете предложения от разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ се издава заповедта, респ. се извършва уволнението.
В случая, работодателят е издал заповедта за уволнение като е посочил цифрово основанието за прекратяване на трудовия договор – чл.328, ал.1, т.2 КТ, а от съдържанието на заповедта е видно, че причина за уволнението е „съкращаване в щата”, поради което на ищеца по делото е станало известно правното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение и не е нарушено правото му на защита. В този смисъл липсва противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По отношение на втория повдигнат материалноправен въпрос, кой е компетентният орган да приеме решение за съкращаване на щата, когато работодател е кооперация – управителят или управителният съвет, също не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че председателят на кооперацията е разполагал с компетентност да одобри новото щатно разписание, въз основа на решение на УС на кооперацията за съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „агроном” заемана от ищеца. Даденото разрешение е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – решение № 327 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 796/2009 г., ІV г.о., в което се приема, че в правомощията на председателя на кооперацията, в изпълнение решение на УС за съкращаване на щата, е да реши конкретно кои бройки и от коя длъжност да се съкратят съобразно компетентността му предвидена в закона и устава. На него е възложено оперативното управление, включително правомощието да определя числения състав на работниците и служителите като направи вътрешно разделение на труда в предприятието, съгласно чл.26, ал.1, т.2 и 4 ЗК, с оглед на което председателят на кооперацията е компетентен да утвърждава ново щатно разписание, както е приел и въззивния съд в обжалваното решение.
С решение № 413 от 30.01.2014 г. по гр.д. № 2362/2013 г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпроса, дали изпълнителния директор на търговско дружество има правомощия да утвърждава щатното разписание в дружеството, като съдът е приел, че възлагане на управлението дава право на изпълнителния директор да взема решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изключени от закона или устава на дружеството, в т.ч. има компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на търговското дружество е предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган, поради което липсва соченото от касатора в изложението му противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-49 от 22.04.2016 г. по в.гр.д. № 505/2016 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.