4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 18.03.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Розинела Янчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 687 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение №2588/28.12.2018г. на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав, постановено по в.гр.д.№2535/2017г., е изменено решение №513/17.04.2018г., постановено по в.гр.д.№2535/2017г. на ПОС в частта относно разноските, като е намален размерът на дължимите разноски от Т. И. П. и Д. И. П. на П. С. К. и А. П. К., дължими по гр.д.№1404/2017г. на ВКС, Второ ГО от 800лв. на 500лв. Със същото определение ПОС е осъдил П. С. К. и А. П. К. да заплатят на Т. И. П. и Д. И. П. сумата 18.90лв. разноски по ч.гр.д.№3288/2018г. на Второ ГО на ВКС.
Определението е обжалвано от Т. И. П. с оплаквания, че същото е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано и с искане същото да бъде отменено, като вместо това бъде прието, че на П. С. К. и А. П. К. не се дължат разноски, направени в производство по гр.д.№1404/2017г. на Второ ГО на ВКС, докато за разноските, направени от Т. И. П. и Д. И. П. за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване пред ВКС на допълнително решение №828/13.06.2018г. по в.гр.д.№2535/2017г. се приеме, че са дължими.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК Д. И. П. изразява становище, че подадената от Т. И. П. частна жалба е основателна и следва да бъде уважена.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по жалбата П. С. К. и А. П. К. поддържат, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата в частта, касаеща направените от П. С. К. и А. П. К. разноски в производството по отмяна на влязлото в сила въззивно решение по в.гр.д.№2069/2010г. на Пловдивския окръжен съд, е неоснователна поради следните съображения:
В мотивите към т.4 на ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че освен в хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, основателността на молбата за отмяна на влязло в сила решение води до ново разглеждане на спора, който съдът, при условията на общия исков процес ще разреши с окончателно решение, като при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени и разноските съобразно правилото на чл.78 ГПК. Тези съображения са възприети от съставите на ВКС в последващата им практика по конкретни граждански дела, както по отношение на разноските, направени от молителя, така и по отношение на разноските, направени от ответника по молбата за отмяна в хипотеза, при която резултатът при новото разглеждане на делото е идентичен с този по отмененото решение на въззивния съд. Обстоятелството, че молбата за отмяна е приета за основателна, само по себе си е ирелевантно досежно дължимостта на направените в производството по отмяна разноски както от молителя, така и от ответника по молбата за отмяна. По правилото на чл.78 ГПК разноските се разпределят с оглед изхода на спора по предмета на делото. В случая и след отменителното решение на ВКС, постановено по гр.д.№1404/2017г. от тричленен състав на Второ ГО, претенцията на П. С. К. и А. П. К. за заплащане на увеличената стойност на делбения имот по реда на чл.74, ал.2 във вр. с чл.72 ЗС е уважена, поради което правилно въззивният съд в обжалваното определение е приел, че на П. С. К. и А. П. К. се дължат всички направени от тях разноски, включително и тези в производството по чл.303 ГПК.
В частта, касаеща направените от Т. И. П. разноски в производството по обжалване на допълнително решение №828 от 13.06.2018г., постановено по в.гр.д.№2535/2018г. на Окръжен съд-Пловдив:
С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по искането на Т. И. П. и Д. И. П. за изменение на решение №513/17.04.2018г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№2535/2017г. в частта му за разноските, след като с определение №624/19.12.2018г. на състав на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3289/2018г. е обезсилено допълнително решение №828/13.06.2018г., постановено по в.гр.д.№2535/2018г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която Т. И. П. и Д. И. П. са осъдени да заплатят на П. С. К. и А. П. К. сумата от 800лв. разноски, направени в производството по гр.д.№1404/2017г. на ВКС и делото е върнато на Пловдивския окръжен съд за разглеждане на молба вх.№15360/22.05.2018г. в частта по искането за изменение на въззивното решение в частта, касаеща разноските, направени от П. С. К. и А. П. К. в производството по гр.д.№1404/2017г. на ВКС. При новото разглеждане на молба вх.№15360/22.05.2018г. Т. И. П. претендира присъждане на разноските, направени от него в производството по гр.д.№3289/2018г. по описа на Второ ГО на ВКС, обосновавайки искането си с обстоятелството, че по подадената от него частна жалба допълнително решение №828/13.06.2018г. е частично обезсилено.
По така направеното искане въззивният съд е приел, че в полза на Т. И. П. и Д. И. П. следва да бъде присъдена сумата от 18.90лв., представляваща внесената при касационното обжалване държавна такса, но не и разноските за заплатено адвокатско възнаграждение по съображения, че в производство по спор относно дължимостта на направени разноски в исково производство разноски не се дължат.
Това становище на въззивния съд съответства изцяло на актуалната практика на ВКС, според която производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски – в него само се изменя или допълва решението в частта за разноски при направено от страната искане и неговият изход не обосновава наличие на ново основание за отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор /отговорността за разноски по делото се счита реализирана с факта на постановяване на съдебен акт за тяхното присъждане, включително по реда на чл.248 ГПК/. Приема се, че изложеното е валидно и за производството по чл.248, ал.3 ГПК, в какъвто смисъл е определение №205 от 19.12.2018г. по ч.гр.д.№4518/2018г. на Първо ГО на ВКС и посочените в него определение №393/17.09.2018г. по гр.д.№2845/2018г. на Четвърто ГО на ВКС; определение №489 от 17.10.2017г. на Четвърто ГО на ВКС по ч.гр.д.№3926/2017г. и определение №552 от 25.11.2016г. на Четвърто ГО на ВКС по ч.гр.д.№4894/2016г.
Настоящият състав споделя това становище, с оглед на което приема, че и в тази част подадената от Т. И. П. частна жалба е неоснователна.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2588/28.12.2018г., постановено от Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав по в.гр.д.№2535/2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: