2
определение по ч.гр.д.№ 5506 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 02.03. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5506 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. К. Б. и В. В. Б. срещу определение № 2210 от 29.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 3054 от 2016 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5 състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с определение № 233 от 25.01.2017 г., с което е отменено определение от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 7186 от 2016 г. на Софийския градски съд в отхвърлителната му част и вместо него е постановено определение за допускане на обезпечение на предявените от М. М. М. срещу А. К. Б. и В. В. Б. искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 55 925 лв. чрез налагане на възбрана върху още един имот: поземлен имот с идентификатор 68134.2040.22 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район В., в.з.“С.-север“, ул.45-та“ № 7, заедно с построените в имота две сгради /еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.2040.22.1 и гараж с идентификатор 68134.2040.22.2/.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие между обжалваното определение и практика на ВКС /т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. Може ли недобросъвестния държател на имота да претендира за заплащане на извършените в него подобрения ?
2. Може ли да бъде допуснато обезпечение, ако с оглед представените по делото доказателства искът не е вероятно основателен ?
3. Длъжен ли е съдът, сезиран с искане за допускане на обезпечение, да се произнесе по обезпечителната нужда на молителя ?
4. Следва ли съдът, сезиран с искане за допускане на обезпечение, да прецени дали исканата обезпечителна мярка е подходяща ?
Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмени отговори от 17.10.2016 г. и от 07.12.2016 г. ответницата по частната жалба М. М. М. оспорва същата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни и в едноседмичния срок по чл.396, ал.1 ГПК. Тъй като с тази частна жалба се обжалва определение на въззивен съд, с което за пръв път е допуснато обезпечение на бъдещ иск, съгласно чл.396, ал.2, изр.последно ГПК определението подлежи на обжалване пред ВКС, само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд по поставените въпроси:
1. Първият поставен въпрос /може ли недобросъвестния държател на имота да претендира за заплащане на извършените в него подобрения/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на делото. В исковата молба ищцата твърди, че е владелец на имота, в който е извършила подобренията, а не негов държател. Действително, въпросът какво е било качеството на ищцата /владелец или държател/ при извършването на подобренията е свързан с преценка на това дали искът е основателен и ако е основателен- до какъв размер. В производството по допускане на обезпечението, обаче, съдът не се е произнесъл и не е бил длъжен да се произнася по този въпрос, предвид на приетото от него, че съгласно чл.391, ал.1, т.2 ГПК вероятната основателност на иска в случая може да бъде гарантирана и чрез внасяне на гаранция, а в случая е внесена такава в размер на 5 500 лв.
2. Вторият поставен въпрос /може ли да бъде допуснато обезпечение, ако с оглед представените по делото доказателства искът не е вероятно основателен/ също е не въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Произнасяйки се по искането за налагане на обезпечителна мярка, съдът е приел, че искът е вероятно основателен не въз основа на представени по делото писмени доказателства, а въз основа на определената от първоинстанционния съд и внесена от ищцата гаранция.
3. По третия поставен въпрос /длъжен ли е съдът, сезиран с искане за допускане на обезпечение, да се произнесе по обезпечителната нужда на молителя/ съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, която не се нуждае от промяна. В обжалваното определение въззивният съд е изложил мотиви защо счита, че ищцата има обезпечителна нужда от налагането на възбрана върху посочените имоти- защото без обезпечението за нея ще се затрудни осъществяването на правата й по осъдителното решение.
4. Четвъртият поставен въпрос /следва ли съдът, сезиран с искане за допускане на обезпечение, да прецени дали исканата обезпечителна мярка е подходяща/ също е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС в горепосоченото тълкувателно решение, която не се нуждае от промяна. Въззивният съд при допускане на обезпечението е преценил, че исканата обезпечителна мярка е подходяща- приел е, че следва да се наложи възбрана и върху втория посочен имот, а не само върху имота в[жк], тъй като претенцията на ищцата е за съществена сума /55 925 лв./, данъчната оценка и приблизителната пазарна стойност на имота в[жк]не е достатъчно висока /40 500 лв. по нотариален акт № 110 от 17.03.2014 г./ и претенцията на ищцата при евентуално уважаване на иска й ще може да бъде удовлетворена едва след [фирма], която е ипотекарен кредитор на ответниците по иска и като такъв се ползва с привилегия при принудителното изпълнение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2210 от 29.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 3054 от 2016 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 233 от 25.01.2017 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.