3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
С., 20,01,2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 790/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1834 от 24.09.2014 г. по гр.д. №2646/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – Д. ф. „ З.”, [населено място], чрез пълномощника си – юрк И. З. е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.Поставил е въпросите : „ Може ли в хипотезата на изчерпана административна процедура когато такава се предвижда в самия закон, основанието на облигационното задължение да произтича от същия закон” и 2.” Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни”. Страната е посочила чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като в тази връзка е развила съображения, че въззивният съд бил възприел изцяло мотивите на първостепенния за това, че не може да се произнася по валидността и законосъобразността на административния акт, какъвто се явява отказа за плащане на субсидия по подадено заявление. Направено е оплакване, че при тези мотиви съдът не обсъдил събраните доказателства – изслушаните пред първата инстанция експертизи, касаещи предпоставките за получаване на претендираните суми. Посочено е, че обжалваното решение противоречало на решение в№ 24/10г. на ВКС, І г.о. , с което било прието, че решението следвало да се основава на всички събрани по делото доказателства. Касаторът е поддържал още, че извода на съда относно защитата на правата му да получи субсидия не може да бъде осъществена по реда на ЗЗД, като не може да бъде реализирано това право и по реда на чл.43 ЗПЗП и по този начин се обосновавало противоречие с решение №160/96г. на ВКС, Vг.о., съобразно което облигационните правоотношения могат да бъдат с източник договор, съответно закон и в същия смисъл било и решение на Шуменски окръжен съд. Други доводи не са развити.
Първият поставен от касатора въпрос може да бъде приет за релевантен въпреки общото му формулиране. С него, обаче се установява само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. По допълнителния критерий, касаторът е поддържал, с оглед развитите доводи / основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като е сочил противоречие при разрешаването му с решение № 160/96г. на ВКС, V г.о. За да е налице поддържаното основание се изисква при пълен фактически идентитет, съдилищата в сравняваните съдебни актове да са дали различно разрешение на поставеният от страната правен въпрос. В случая липса такъв идентитет – цитираното решение на ВКС касае регистърно производство по регистрация на възстановена кооперация, като пред ВКС, производството е било развито по реда на чл.498 ГПК / отм./и съдържа мотиви относно характера на изискуемото за регистрацията на възстановената кооперация правоприемство, като в тази връзка е направен и цитирания от страната извод – определено е това правоприемство като договорно или законово, чийто източник може да бъде както договор, така и закон. Следователно, така сочения съдебен акт няма никаква връзка с разглеждания случай. Решението на Шуменски окръжен съд не само, че касае иск по чл.26, ал.2 ЗЗД по отношение на направен отказ от наследство и като такова също няма относимост, но и по отношение на него страната не е установила влизането му в сила, което в случая е нейно задължение / арг. т.3 ОСГТК №1 /09г.
Вторият поставен въпрос, така както е пояснен в изложението не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изцяло съдържа в себе си оплаквания, свързани със защитата на страната, като не е съобразен с решаващите изводи на състава. Нещо повече, самият касатор посочва тези решаващи изводи свързани, с това, че претендираната сума не може да бъде обоснована като задължение на ДФ „ З.”, за плащане по реда на ЗЗД, респ. по реда на чл.43 ЗПЗПЗ, поради което и обсъждането на събраните доказателства – експертизи относно размера и предпоставките, по които ответника би могъл да отпусне субсидията,като непроменящо този извод не може да доведе до желания от касатора резултат. В тази връзка и поставения въпрос е ирелевантен, а оттам и сочената практика.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1834 от 24.09.2014 г. по гр.д. №2646/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: