О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
С., 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.01.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1123/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Д. Б. и Д. И. Б. против решение №131/08.06.2010г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д.№179/2010г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №12/09.02.2010г. по гр.д.№689/2006г. по описа на Районен съд [населено място],с което е признато за установено по отношение на ищците Р. Х. М.,В. Х. М.,Д. В. М.,М. В. Т. и Д. В. Г.,че ответниците И. Д. Б. и Д. И. Б. не са собственици на първия етаж от жилищната страда,състояща се от три жилищни етажа,описана в решението и е отменен на основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/ нотариален акт №.,т.V,рег.№5960,дело №856/2005г. на нотариус №122 съгласно регистъра на нотариалната камара,в частта му,с която И. Д. Б. и Д. И. Б. са признати за собственици на основание отстъпено право на строеж на 1/2 идеална част от жилище,представляващо апартамент със застроена площ от 136,20 кв.м,самостоятелен обект с посочения индентификатор,находящ се на първи етаж от жилищната сграда в [населено място], [улица].
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват,че са налице основанията ,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,като съдът се е произнесъл по правния въпрос от значение за изхода на делото,относно наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,като субсидиарна форма на защита,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата.В подкрепа на това касаторите се позовават на :
– решение от 08.11.2004г. по в.гр.д.№415/2004г. по описа на Смолянски окръжен съд,според което „основна предпоставка на иска с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ е наличието на правен интерес,като такъв интерес не е налице,когато може да се предяви осъдителен иск по член 108 от ЗС.Това произтича от основния принцип,че щом защитата на накърненото материално право може да се осъществи чрез предявяване на осъдителен иск,недопустимо е да се предявява иск,с който няма да се получи адекватна защита на твърдяното право”,
-решение №1109/09.07.2003г. по гр.д.№1890/2002г. по описа на ВКС,V.,според което”за наличието на правен интерес,съдът следи служебно”,
-решение №19/10.02.2001г. по гр.д.№526/2000г. по описа на ВКС,ІІго,според което”ответникът по отрицателен установителен иск е този,който трябва да докаже фактите от които черпи правото си”,
-решение №V-22/08.10.2008г. по гр.д.№497/2008г. по описа на Бургаски окръжен съд,според което „предявен отрицателен установителен иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ не би могъл да защити оспорвано извън процеса вещно право,то би могло да бъде окончателно съдебно потвърдено или отречено чрез иск за собственост,установителен или осъдителен.”
Ответниците по касационната жалба Р. Х. М.,В. Х. М.,Д. В. М.,А. Д. Г. ,М. В. Т. и Д. В. Г.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,съдът след като е констатирал,че няма спор относно активната и пасивна материалноправна легитимация на страните и че ищците владеят процесния имот,е посочил,че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицата,в полза на които е издаден констативен нотариален акт за собственост на същия имот,като видно от представения по делото нот.акт №154/т.V,н.д.№856/2005г. ответниците И. и Д. Б. са признати за собственици на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с посочения индентификатор,находящ се на първия етаж на жилищната сграда,процесния имот.Съдът е приел,че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в настоящия случай,тъй като още с исковата молба ищците са поискали да бъде спряно изпълнението по изп.д.№330/2004г. по описа на СИС при Районен съд Смолян,за въвод във владение на И. Б. в процесния първи жилищен етаж,образувано въз основа на влязло в сила решение за разпределение право на ползване,като е допуснато обезпечението и е постановено спирането на изпълнителното дело.
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК,на което се позовават касаторите,правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на ГК на ВС,постановени при условията на член 86 ал.2 от ЗСВ,обн. Дв бр.59/22.07.1994г./отм/,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,на общото събрание на гражданската колегия,на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение,постановено по реда на член 290 от ГПК/виж Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.2/, каквито актове касаторите не посочват в изложението си и не прилагат със същото,поради което не е налице това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,съгласно т.3 от горепосоченото Тълкувателно решение №1/2009г.,за да е налице същата,правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.В настоящия случай,както вече бе посочено, формулираният правен въпрос е свързан с произнасянето на съда относно наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение защита правото на собственост спрямо процесния имот.Видно от изложението от въззивния съд решаващи изводи в тази връзка,ВКС намира че този въпрос не е разрешен в противоречие със сочената съдебна практика на съдилищата,напротив в съответствие е със същата.За част от тези решени, отнасящи се до възможността за защита с осъдителен иск,последните се явяват неотносими ,тъй като не са свързани с произнасяне по същия правен въпрос,по идентичен спор.
В останалата част на пространното изложение на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,не е формулиран друг правен въпрос от значение за изхода на делото,освен горепосочения,а се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №131/08.06.2010г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д.№179/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. Д. Б. и Д. И. Б.,и двамата от [населено място] да заплатят на М. В. Т. сумата от 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: