1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
С., 21.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 991 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 66 от 06.04.2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, постановено по в.гр.д. № 57/2012 г., с което като е потвърдено решение № 1328 от 14.11.2011 г. по гр.д. № 2384/2009 г. на Варненския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място] срещу И. Й. М. и И. Й. М., и двамата от [населено място], срещу Я. С. Я. от [населено място], [фирма] [населено място], Р. В. Р. от [населено място] и Р. В. К. от [населено място], иск с правно основание чл. 28, ал. 1 З., за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1, чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 10 З. недвижимо и движимо имущество/неговата парична равностойност/ в общ размер на 186 379,30 лв.
Недоволна от решението е К. [населено място], която чрез процесуалния си представител Г. Г. Д. – Г., инспектор-юрист в ТД на К. [населено място], го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото, свързан с приложението на чл. 10 З., за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и се иска неговата отмяна. Представя съдебна практика, както следва – решение № 57 от 19.05.2010 г. на Варненския апелативен съд по в.гр.д. № 35/2010 г., решение № 722 от 03.08.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 1314/2009 г. и решение от 09.03.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 576/2010 г., за които актове липсват данни, че са влезли в законна сила.
Постъпила е и частна жалба от адв. Д. К. от АК-В., в качеството й на особен представител на ответника Р. В. К. от [населено място] на осн. чл. 29, ал. 3 ГПК, срещу разпореждане № 1025 от 05.07.2012 г. по в.гр.д. № 57/2012 г. на В., с което е оставена без уважение молбата й за издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение разноски.
Ответникът по касационната жалба Р. В. К. от [населено място], чрез назначения от съда особен представител адв. Д. К. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Ответницата по касационната жалба И. Й. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. З. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Останалите ответници по касационната жалба не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с цена над 5000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява редовна и допустима.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявеното искане по чл. 28, ал. 1 З., въззивният съд е приел в обжалваното решение, че в случая не е оборена законовата презумпция за принос на съпругата на ответника И. М./спрямо когото е завършило производството пред комисията/ И. М. – съответник по иска с правно основание чл. 28, ал. 1 З. в придобиване на процесното имущество в семейна общност. В тази връзка съдът е приел, че в чл. 10 З. изрично е предвидено, че имущество в режим на СИО се отнема, ако е установена липсата на принос в придобиването му, т.е. за този факт в процеса по чл. 28 З. доказателствената тежест се носи от комисията, а не ответниците по него. В случая като не е оборена презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК, вр. с чл. 10 З. гражданският съд е обвързан от този факт и не може да постанови отнемане в полза на държавата на имуществото, половината от което по закон принадлежи на другия съпруг. Липсата на принос не може да се установи с презумпцията, че щом претендираното за отнемане в полза на държавата имущество има незаконен произход, то автоматично по право се счита за имущество на съпруга, срещу когото се води производството от комисията. По този въпрос съдът се е позовал на задължителна съдебна практика – решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г., Четвърто гражданско отделение, постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочен чл. 280, ал. 1 и т. 2 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. Това основание за допускане до касация е посочено и като противоречива практика са представени описаните по-горе три съдебни решения на въззивни съдилища. Действително основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид противоречие между влезли в сила съдебни решения/ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3/, поради което представените от касатора невлезли в сила решения на други съдилища не могат да обосноват извод за противоречива практика, тъй като не е изчерпан редът за инстанционния им контрол. Ето защо не се установява противоречиво разрешаване на повдигнатия от касатора въпрос, поради което по него касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да бъде допуснато.
По поставения въпрос не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол, тъй като приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика. Освен в цитираното от въззивния съд решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК отговор на този въпрос се съдържа и в решение № 70 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че разпоредбата на чл. 10 З. повелява отнемане на онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, но за което е оборена презумпцията за принос на другия съпруг, като приносът се предполага и липсата му подлежи на пълно главно доказване от опровергаващия. Или, щом имуществото е придобито в условията на съпружеско имущество/без оборен принос от съпруга/, то не може да бъде отнемано по З., нито да се трансформира в идеална част. В останалата посочена, но не представена от касатора К. [населено място] в изложението задължителна съдебна практика са дадени разрешения на други правни въпроси, поради което е неотносима към настоящия случай.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Частната жалба на адв. Д. К. от АК-В., в качеството й на особен представител на ответника Р. В. К. от [населено място] на осн. чл. 29, ал. 3 ГПК, срещу разпореждане № 1025 от 05.07.2012 г. по в.гр.д. № 57/2012 г. на В., с което е оставена без уважение молбата й за издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение разноски, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, която придава характер на изпълнително основание на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, има предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителните искове. В предметния й обхват не са включени решенията по установителните и конститутивни искове, както и тези, имащи характер на определение в тази част, с които е разрешен въпросът за разноските по производството. Те подлежат на принудително изпълнение в случай, че са влезли в сила – чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата И. Й. М. от [населено място] следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 4 100 лв. адвокатско възнаграждение, а на адв. Д. К. от АК-В., в качеството й на особен представител на ответника Р. В. К. от [населено място] на осн. чл. 29, ал. 3 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66 от 06.04.2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, постановено по в.гр.д. № 57/2012 г., по касационна жалба с вх. № 2673 от 19.05.2012 г на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност [населено място].
ОСЪЖДА Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност [населено място] да заплати на И. Й. М. от [населено място] сумата от 4 100/четири хиляди и сто/ лв. и на адв. Д. К. от АК-В. сумата от 300/триста/ лева разноски за касационното производство.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1025 от 05.07.2012 г. по в.гр.д. № 57/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: