3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 21.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №351/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Агенция за закрила на длъжника”ООД, [населено място] против решение №271 от 11.10.2018г. по т.д. 347/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация –„Пътстрой” ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Н. Я. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд след отмяна на решение №122 от 13.03.2018г. по т.д. №156/17г. на Старозагорски окръжен съд по същество е отхвърлил предявеният иск от настоящия касатор против „ Пътстрой” ООЖД, [населено място] с правно основание чл.79 вр. 266 ЗЗД за заплащане сумата 33325.77лв.-представляващи неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение за изпълнена и приета работа с багери и автотранспорт. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира активно материалноправно – като придобил вземането по процесните фактури, чрез договор за цесия, сключен с „Юмес 2002” ЕООД. Съдът е отчел още, че длъжникът е бил уведомен за цесията от новият кредитор – ищецът, цесионер по договора за цесия, упълномощен от цедента с изрично пълномощно за това. Това пълномощно, обаче, съдът е третирал като негодно да породи правни последици, тъй като не съдържало „ материално описание” на цедирания дълг. Така е направен извод, че ако при съобщаването по чл.99,ал.3 ЗЗД вземането не е идентифицирано по несъмнен начин, то и условието, изискуемо по този текст не е настъпило и длъжникът има право да откаже изпълнение. Прието е още, че за извършеното от пълномощника на ищеца уведомяване по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД цесионерът не е разполагал с редовно учредена от цедента представителна власт и съответно по отношение на длъжника, поради несъобщаване на цесията, цесионерът не е разполагал с материална легитимация на кредитор, като това обосновава отхвърляне на предявения иск.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Б. М. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е сочил противоречие на изводите на състава с приетото в решение №172 от 19.04.2017г. по т.д. 2312/15г. на ВКС, І т.о. по разгледания в същото решение въпрос, а именно – „ Ограничен ли е въззивният съд от посоченото в жалбата и допустимо ли е при подадена въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение, както и при неконстатиране от страна на въззивния съд на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, той да извърши цялостна проверка на правилността на решението.” По така разгледания от ВКС, въпрос съставът е приел по реда на чл.290 ГПК, че при подадена въззивна жалба, в която не са посочени конкретни изрични пороци на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, недопустимо е извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното решение от въззивния съд. Следователно, в случая е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед това, че с въззивната жалба, въпреки липсата на подаден пред първостепенния съд отговор по чл.131 ГПК и извън сроковете за това, въззивникът е заявил за първи път оспорване на валидното му уведомяване за осъществената цесия, като обаче не е и въвел оплакване относно съдържанието на пълномощното, нито относно обема представителна власт, а е оспорил уведомлението за цесия като нередовно получено като изявление, произтичащо от това упълномощаване, което е обстоятелство, различно от обосноваващото правния резултат, постановен от въззивния съд.
По останалите доводи не са формулирани правни въпроси, нито е обосновано поддържаното противоречие.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване по разгледания въпрос. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1001лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №271 от 11.10.2018г. по т.д. 347/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора – „ Агенция за закрила на длъжника”ООД, [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от 1001лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: