3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
[населено място] , 21.01. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №6804 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. И. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М. М., срещу определение от 12.08.2014г. по в.гр.д.№235/2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.06.2014г. по гр.д.№1402/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е отказано главно встъпване.
Ответникът по частната касационна жалба З. П. К., чрез процесуален представител адв.Н. К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Производството е продължило на основание чл.227 ГПК в лицето на законните му наследници М. П. К. и П. П. К. /удостоверение за наследници изх.№11-00-2111 от 21.10.2014г./. Ответниците С. Х. Р. и К. С. М. не вземат становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Бургаски апелативен съд е потвърдил определение на първоинстанционния Бургаски окръжен съд, с което е отказано главно встъпване на Я. И. А. чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу двете страни по висящия процес – по иска на З. П. К. срещу С. Х. Р. и К. С. М., с правно основание чл.135 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „формалната липса на идентичност между материалното право – предмет на иска по чл.135 ЗЗД и това – предмет на иска на встъпващото лице с правно основание чл.79 ЗС достатъчно основание ли е да се приеме, че не е налице основание за встъпване по чл.225 ГПК, при положение, че въпросът кому е принадлежало правото на собственост върху процесния имот към датата на извършване на сделката, чиято отмяна се иска от ищеца по първоначалния иск, е от значение за нейната основателност в контекста на преценката дали е или не увреждане на кредитора чрез нейното извършване”; „различният характер на подлежащите на защита материални права /облигационен – по иска с правно основание чл.135 ЗЗД на ищеца и вещноправен – по иска с правно основание чл.79 ЗС на встъпващото лице/ достатъчно основание ли е да се счете, че същите не са тъждествени и несъвместими, макар и предметът на защита по иска с правно основание чл.135 ЗЗД фактически да се свежда до правото на кредитора – ищеца да счита за принадлежащо на правната сфера на неговия длъжник на едно вещно право, върху което встъпващото лице заявява самостоятелно право на собственост, върху което встъпващото лице заявява самостоятелно право на собственост, включващо както правата на длъжника, така и тези на третото лице, с което той е договарял, а следователно и посоченото по-горе право на кредитора ищец”; „с оглед на първите два въпроса достатъчно основание ли е липсата на тъждественост между двете спорни материални права, за да се счете, че за лице, заявяващо вещни права, предпоставките за главно встъпване в производство по иск с правно основание чл.135 ЗЗД не са налице, в контекста на досегашната съдебна практика, която приема, че несъвместимост между правата на ищеца и встъпващото лице, а от там и основание за главно встъпване има само тогава когато двете искови претенции са с предмет едно и също спорно субективно материално право”. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, включително задължителна съдебна практика /определения по чл.274, ал.3 ГПК по ч.гр.д.№700/2012г. на ВКС, ІІІг.о., ч.т.д.№845/2010г. на ВКС, ІІт.о., ч.гр.д.№7067/2013г. на ВКС, Іг.о., ч.гр.д.№253/2009г. на ВКС, ІІІг.о., ч.гр.д.№4645/2013г. на ВКС, ІІІг.о./, че главното встъпване е допустимо ако претото лице твърди, че е носител на право, което изключва правата на дтраните по спора и предполага тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно встъпилото лице, какъвто не е настоящият случай.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като ответници по делото на основание чл.227 ГПК законните наследници на починалия ответник З. П. К., а именно: М. П. К. и П. П. К..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 12.08.2014г. по в.гр.д.№235/2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.06.2014г. по гр.д.№1402/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е отказано главно встъпване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: