4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
София, 23.07. 2015 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – Смесен петчленен състав трето в закрито заседание на десети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Марчева
Румяна Папазова
Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 19/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по препирня за подсъдност, повдигната с определение № 5778 от 11.05.2015г. по ч. гр. дело № 16310/2013г. на Варненски районен съд за определяне на компетентен съд, който да разгледа жалбата на Ю. С. З. срещу наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б” ЗДвП и присъждане на обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени, причинени му от наложената принудителна мярка.
Жалбата е постъпила с вх. № 17464/05.09.2013г. в Административен съд Варна и въз основа на нея е образувано адм. дело № 3269/2013г. по описа на същия съд. Делото е прекратено с протоколно определение от 30.10.2013г. поради липса на подсъдност. Административният съд е приел, че се касае до спор възникнал от облигационно отношение по сключен договор между ТД [фирма] и [фирма] за организиране на частна охранителна дейност по Закона за частната охранителна дейност; двете дружества възложител и изпълнител не са държавни или общински, не са и държавни органи, поради което възникналият спор във връзка репатрирането на автомобил не се отнася до административноправно отношение и следва да се разгледа по общия исков ред. Поради това делото е изпратено по компетентност на Варненски районен съд.
Варненският районен съд с решение № 5914 от 09.12.2014г. по гр. дело № 16310/2013г. осъдил [фирма] да заплати на Ю. С. З. сумата 200 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в негативни преживявания предизвикани от грубо отношение на служителя на наказателния паркинг стопанисван от ответника, във връзка с репатрирането на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ауди”, модел А4, с рег. [рег.номер на МПС] на 06.08.2013г. и отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер 1000 лв. на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД; отхвърлил и иска за заплащане на 62 лв. обезщетение за имуществени вреди във вид на сторени разходи на 07.08.2013г. по повод извършено от ответника репатриране на лекия автомобил на ищеца марка „Ауди”, модел А4, с рег. [рег.номер на МПС] на 06.08.2013г. на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.
С решение № 816 от 27.04.2015г. по гр. дело № 783/2015г. Варненският окръжен съд обезсилил решение № 5914/09.12.2014г. по гр. дело № 16310/2013г. на Варненски районен съд и изпратил делото на Варненски районен съд с указание за повдигане препирня за подсъдност между Варненски районен съд и Варненски административен съд.
Изложени са съображения, че с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП законодателят е предоставил възможност собственикът на пътя – в случая [фирма] да оправомощи съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б” ЗДвП – преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение правилата на движение по пътищата, създаващи опасност или затрудняващи (правещи невъзможно) преминаването на други участници в движението – дейност осъществявана от фирма [фирма] по силата на сключен договор на 17.04.2013г. Прието е, че когато тези надлежно оправомощени лица налагат принудителната административна мярка те действат като административен орган, от където е направен извод, че компетентен да разгледа жалбата срещу наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б” ЗДвП е административният съд.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд, след проверка на данните по делото намира, че компетентен да разгледа жалбата на Ю. С. З. е Варненският административен съд.
Преместването на паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по своя характер представлява принудителна административна мярка (ПАМ). Принудителната административна мярка е форма на административна принуда и по начало се прилага от административни органи. Когато въз основа на изрично нормативно овластяване със закон, ПАМ се прилага от друг държавен орган или от друго длъжностно лице извън системата на администрацията, той действа като административен. Такова изключение е регламентирано с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДВП, която делегира правомощия на собствениците или на администрацията управляваща пътя да оправомощят длъжностно лице, което да налага ПАМ – преместване на пътно превозно средство на отговорно пазене без знанието на водача. При осъществяването на тази дейност, като форма на административна принуда, в несъответствие със законовите разпоредби, същият орган или лице носят отговорност, която се реализира по административен ред независимо, че представляват частноправни субекти по своята правноорганизационна форма и идентичност, както е в настоящия случай – репатрирането на автомобила е извършено от служители на фирма [фирма], което не е административен орган, а частно правен субект, ангажирано по силата на договор с [фирма], собственик на пътищата в к.к. „Златни пясъци”. Както се посочи, при налагането на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б” ЗДвП, като форма на административна принуда, надлежно оправомощеното лице (чл. 168, ал. 1 ЗДвП) действа като административен орган и отговорността от незаконосъборазно осъществяване на тази дейност се реализира пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата и искането за обезщетения от вреди. В този смисъл е установена съдебна практика с определение по гр. дело № 30/2014г. ВКС, второ г. о., определение по адм. дело № 823/2014г., VІІ о., ВАС, решение по адм. дело № 4148/2013г., VІІ о., ВАС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд и Върховният административен съд в състав по чл. 135, ал. 4 АПК
О П Р Е Д Е Л И
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на Ю. С. З. срещу наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б” ЗДвП и присъждане на обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени, причинени му от наложената принудителна мярка е Административен съд [населено място], на когото изпраща делото по компетентност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ