2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 25.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.11 .2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1927 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Министерство на икономиката, чрез министъра на икономиката, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 799 от 06.04.2017 г., по въз.т.д. № 812/2017 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на СГС от 02.11.2016 г., по т.д.№ 4648 / 2013 г. са уважени предявените от [фирма] срещу касатора, като ответник, обективно кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 77 272.36 лв. – неизплатена част от плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ № МС-020156/02.09.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба- 26.07.2013 г. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 23 928.08 лв., мораторна лихва върху главницата на задължението за периода 01.06.2010 г. – 02.07.2013 г., като в тежест на ответника са поставени деловодните разноски за двете инстанции, възлизащи общо на 13 027. 01 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, който порок, касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран със съображения, че актовете за отказ за верифициране на средствата по договор за безвъзмездна финансова помощ подлежат на контрол по реда на АПК, а не по общия исков ред. С оглед горното се иска обезсилване на обжалваното въззивно решение и изпращане на делото за разглеждане от компетентния административен съд.
При условията на евентуалност е въведено и оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт. Излагайки подробни съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон касаторът иска отмяна на решението на САпС, на осн. ч.281,т.3 ГПК и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция, с отхвърляне на предявените искове.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване освен поддържаната недопустимост на въззивното решение на Софийски апелативен съд, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право, свързани с подсъдността на спорове между бенефициент на безвъзмездна финансова помощ и Управляващ/ договарящ орган на оперативна програма от програмния период 2007 -2013 г., във вр. с отказ да се изплати договорена безвъзмездна финансова помощ и с характера, правното действие и прилагането на Насоките за кандидатстване по открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване, като източник на правата и задълженията в договорното правоотношение между бенефициента и договарящия орган.
Като израз на визираното противоречие по първия от поставените въпроси са посочени решение № 404 от 02.03.2016 г., по т.д.№ 456/2016 г. на САпС; решение № 52482 от 07.03.2017 г. , по г.д.№ 70011/2015 г. на СРС; решение № 687/18.01.2017 г., по адм.д.№ 9175/2016 г. на ВАС и определение на АС [населено място] по адм.д.№ 168/2016 г.
Поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на формулирания материалноправен въпрос е аргументирано с твърдение, че разглеждането му „ ще допринесе за тълкуването и приложението на издаваните от договарящите/ управляващите / органи на оперативните програми по програмен период 2007 -2013 г. актове в рамките на предоставените им по компетентност правомощия”.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения.
Евентуалният ответник Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, със седалище [населено място] не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения срещу Министерство на икономиката главен иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД до размера на присъдената сума въззивният съд е приел, че ищецът, като бенефициент, е изправна страна по сключения с евентуалния ответник Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия срочен договор от 02.09.2008 г. за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.”, приоритетна ос 2, имащ за предмет изпълнението на проект „Б. Х. – символ на сигурност”. Въз основа на самостоятелен анализ на доказателствата по делото, вкл. заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза и доводите на страните въззивната инстанция счела, че в съответствие с договорната клауза на чл.4.1 бенефициентът е изпратил на договарящия орган финалния технически и финансов отчет за извършените разходи и поисканите му във вр. със същия допълнителни документи, което е обусловило и настъпване на договорените с процесния договор предпоставки за финално плащане на дължимите суми за извършените по проекта разходи. Позовавайки се на предмета на сключения договор и предвидените в проекта „инвестиции”, решаващият състав на Софийски апелативен съд е изградил правен извод, че Министерството на икономиката, чрез договарящата Изпълнителна агенция, чиито права и задължения по силата на § 5, ал.3 ПМС №80/23.04.2012 г. са преминали към него, предварително се е съгласил с допустимостта на проектните инвестиции относно закупуване и внедряване на специализиран софтуер и доколкото същият е внедрен в системата за управление на качеството на информационната система на ищцовото търговско дружество и способства за постигане на част от целите на проекта, то отказът от верифициране на направените разходи, поради недопустимостта им, е лишен от основание в закона и е налице надлежно породено задължение за заплащане на претендираното процеса вземане. С оглед изхода на спора по главния иск за основателен е приет и акцесорния иск, основан на чл.86, ал.1 ЗЗД, конкретните суми по който не са оспорени от ответника.
Преценявайки основателността на предявената главна искова претенция решаващият състав на Софийски апелативен съд е отхвърлил като неоснователен защитния довод на Изпълнителната агенция, възпроизведен и от Министерството на икономиката, за недопустимост на претендираните разходи, поради предназначението в нарушение на чл.2.3.3. от Насоките за кандидатстване – закупуване на неспециализиран софтуер – обслужващ общите административни нужди на търговеца- ищец. Съображенията са, че въведен едва с отговора на исковата молба, този довод е извън посочените основания на обективирания в писмо до бенифициера № МС-02.156 -14/27.09.2010 г., отказ от верифициране .
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос – основна предпоставка за достъп до касация по см. на чл.280, ал.1 ГПК, трябва да се включва в предмета на делото по конкретния правен спор и да е от значение за формиране решаващата правна воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая формулираният от касатора материалноправен въпрос не отговаря на горепосочените критерии. Поставен в контекста на твърдяната неправилност на извода на въззивния съд, че ищцовото търговско дружество е изпълнило точно и в срок поетото с договора задължение, същият не обосновава общата предпоставка за достъп до касация по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е въведен извън решаващите мотиви на въззивното решение. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните постановки в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглежда поддържаната допълнителна процесуална предпоставка – някое от селективните основания по т.1-т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Отделно е , че въпросът е и некоректно поставен, тъй като въззивната инстанция нито е отрекла твърдяната от ответника правна характеристика на процесните Насоки за кандидатстване, нито е оспорила приложимостта им като източник на права и задължения за страните, но позовавайки се на данните по делото е счела, че изпълненото от бенефициента е в пълно съгласие със същите, възприемайки закупения от него софтуер за отговарящ на залегналите в тях условия – да е специализиран. Обоснованост на тази преценка на решаващия състав на Софийски апелативен съд, която всъщност касаторът оспорва, е относима към правилността на обжалваното въззивно решение и ирелевантна за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Но дори да бъде споделено становището в касационната жалба за обусловеност на крайния правен резултат по делото от поставения материалноправен въпрос, то недоказано е поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Цитирайки формално задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същото, касаторът въобще не ги е взел предвид при аргументирането му. Освен, че не е посочил конкретна приложима правна норма, която да се нуждае от корективно тълкуване, не е доказал, да е налице и второто от двете кумулативни изисквания – поставеният правен въпрос да е от значение за развитие на правото, дори ако се приеме, че разрешаването на същия ще доведе до точно прилагане на закона.
Относим към допустимостта на постановеното въззивно решение, поставеният процесуалноправен въпрос несъмнено попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Нещо повече, съгласно т.1 на ТР № 1 / 19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, когато съществува вероятност обжалваният съдебен акт да е нищожен или недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, дори и без посочен от касатора правен въпрос, като преценката за валидността, респ. за допустимостта ще се извърши с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба, но не такъв е разглежданият случай.
Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, която настоящият съдебен състав изцяло споделя и която е изразена в решения: № 148/19.10.2017 г., по т.д.№ 2210/2016 г.;№ 17 от 23. 03.2017 год., по гр. дело № 50176/2016г. на IІІ г. о.; № 66 от 21.03.2017 г., по гр. д. № 60146/2016г. на IV г. о. ; № 123 от 20.07.2017г. по т. д. № 2547 / 2016 г. на I т.о. и в постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения: № 501 от 17. 10. 2016г. по ч. т. д. № 1872/2016г. на II т. о.; № 9 от 05. 01. 2017г. по ч. т. д. № 2294/2016г. на II т. о. и № 126 от 09.03.2017 г. по ч. т. д. № 2071/2016 г. на II т. о. отношенията между страните, възникнали от договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес. В същата е посочено още, че предприетата от бенефициента защита по гражданскоправен ред чрез предявяване на искова молба пред общия съд за изпълнение по договор за безвъзмездна финансова помощ, или за обезщетение за неизпълнение на договора се довършва по този ред и след влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове на 25. 12. 2015 г., в съответствие с разпореденото от § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Следователно започналото преди тази дата исково производство следва да продължи пред гражданския съд.
Обжалваното въззивно решение е постановено в пълно съгласие с цитираната практика на ВКС, поради което критерият за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, в редакцията на закона, преди изм., обнародвано в ДВ бр.86/2017 г. е въобще неприложим, съгласно т. 2 и т.3 на ТР №1 / 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отделен остава въпросът, че практиката на административните съдилища в страната, вкл. на ВАС, на която касаторът се позовава, не се включва в съдебната практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не се включват в съдебната практика и решенията на отделните съдилища в страната, за които не е отбелязано по надлежния ред, че са влезли в сила, каквото е и посоченото с касационната жалба решение № 404 /02.03.2016 г., по т.д.№ 456/2016 г. на САпС. По отношение на същото не само, че липсват данни да е влязло в сила, но е служебно известно на настоящия съдебен състав, че е отменено с решение №147/19.10.2017г., по т.д.№ 1313/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС .
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват, но само ако е доказал реалното им извършване, каквито доказателства отсъстват. Поради изложеното и искането на [фирма] следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 799 от 06.04.2017 г., постановено по въз.т.д. № 812/2017 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: