Определение №49 от 25.3.2019 по тър. дело №2182/2182 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 49

София, 25.03. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2182 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на ответника „Земела БП”ЕООД против Решение № 252 от 15.06.2018г. по в.гр.д.№ 263/2018г. на Плевенския ОС, ІІ въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 7310/2017г. на РС Плевен за уважаването на предявените от „Агро 2007”ЕООД искове с правно основание чл.327,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.67,ал.1 Закона за данък върху добавената стойност и осъждане на ответника да заплати данък добавена стойност в размер на 18 123.84лв. по фактура 113/2015г. и в размер на 1 311.36лв. по фактура 117/2015г. Решението в частта за отхвърляне на иска за заплащане на сумата 1 832.80лв. претендиран ДДС, начислен по фактура 115/2015г. е влязло в сила като необжалвано.
Касаторът излага съображения за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. В изложението се иска допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност.
От насрещната страна е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът „Агро 2007”ЕООД, гр. Плевен е изложил съображения, че между страните са съществували правоотношения във връзка с доставка на зърно 1 114 200кг. пшеница и слънчоглед, за които са били издадени данъчни фактури, от които са останали неизплатени задължения, които са предмет на предявения иск: по фактура № 113/2015г. – сумата 18 123.84лв., по фактура 115/2015г. – 1 832.80лв., по фактура 117/2015г. – 1 311.36лв. Не е било спорно, че фактурите касаят различни доставки, като предмет на изричен писмен договор е само доставката по фактура № 115/2015г. Не е било спорно, че сумите по фактурите са за начислен ДДС за доставките и че са издадени от ищеца във връзка с извършена данъчна ревизия, която е установила неначислен ДДС на получателя. Безспорно е било и въззивната инстанция изрично е посочила, че между страните са били сключени договори за покупко-продажба на зърно – реколта 2014г. във връзка с които са осъществени няколко доставки от продавача „Агро 2007”ЕООД
При тези данни, настоящата инстанция приема, че са предявени осъдителни искове за заплащане на суми , дължими по отделни договори за търговска продажба на зърно, като всеки един от тях е с цена под 20 000лв. Претенциите са предмет на търговско дело между търговци във връзка с изпълнението на три абсолютни търговски сделки. Цената на всеки един от обективно съединените искове, който има са източник три отделни договора за доставка, обективирани във: фактура № 113/2015г.; фактура 117/2015г.; и договор от 05.08.2014г., във връзка с който е издадена фактура № 115/2015г., необхванати от единен договор /рамков/, е меродавна за преценката дали постановеното въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Изложеното обосновава извод за недопустимост на касационния контрол по отношение на необжалваемото въззивно решение – чл.280,ал.3,т.1,предложение трето ГПК. Неправилното посочване в диспозитива му на възможността да бъде обжалвано, не може да обоснове друг извод.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба – сумата 3 000лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о
О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без разглеждане касационната жалба на ответника „Земела БП”ЕООД против Решение № 252 от 15.06.2018г. по в.гр.д.№ 263/2018г. на Плевенския ОС, ІІ въззивен състав в обжалваната от касатора част.
Осъжда „Земела БП”ЕООД, гр. Плевен да заплати на „Агро 2007”ЕООД, гр.Плевен сумата 3 000лв. разноски за производството.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top