3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
С., 29.01. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 284 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. А. Н. срещу Решение № 1678 от 01.11.2011 год. по т.д.№ 2123/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивният съд се е произнесъл по жалба на А. Н. срещу Решение от 03.05.2011 год. по гр.д.№ 4685/2007 год. на Софийски градски съд. Приел я е за неоснователна, поради което е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част с която СГС. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от А. Н. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за 30000 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за 310 лв.
Съдилищата са приели, че с оглед получените увреждания и търпените болки и страдания, сумата от 5000 лв. е достатъчна да репарира вредите на пострадалия. Обезщетението за забава, считано от датата на деликта и до датата на ИМ е определено на 65.35 лв.
Искането е за касиране на решението на САС в частта с която е приел, че главният иск е неоснователен за сумата над 5000 лв. и до предявения размер от 30000 лв., а акцесорния – за сумата над 65.35 лв. и до 310 лв.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Ищецът А. Н. е пострадал в резултат на ПТП на 27.10.2007 год.. В качеството на водач на л.а. „ВАЗ”, предприел маневра ляв завой при разрешен сигнал на светофарната уредба и автомобилът му бил ударен от неправилно движещ се микробус-линейка „С.” мод.”Джъмпер”.
Спорна в първоинстанционното производство е била фактическата обстановка и по-конкретно, чия е вината за настъпване на ПТП и движението на линейката било ли е обусловено от предпоставките на чл.92 ал.1 т.1 ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че водачът на линейката не е можел да ползва специалния разрешителен режим, поради което вината е негова и няма допринасяне за настъпването на ПТП от водача на л.а. ВАЗ А. Н..
За да присъдят сумата 5000 лв., съдилищата са приели, че уврежданията на ищеца се изразяват в разкъсно-контузни рани по главата; контузия на гърдите и лявото бедро и лекостепенна черепно-мозъчна травма. Оказана е спешна медицинска помощ и е проведено домашно лечение.
В касационната жалба се съдържат доводи по прилагането на чл.52 ЗЗД. В молба от 07.12.2011 год., имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – уеднаквяване практиката на съдилищата при прилагането на критериите за справедливост при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, не може да има унифициране на критериите за справедлив размер на обезщетението. Ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не би могло, обаче, да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД по отношение размера на обезщетението. Критериите са специфични за всеки отделен случай и съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1678 от 01.11.2011 год. по т.д.№ 2123/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.