О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
гр. София, 29.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 257 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. А. Х. против определение № 756 от 22.11.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 608 по описа за 2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 193 от 8.10.2018 г. по гр.д. №152 по описа за 2018 г. на Търговищкия окръжен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.126, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението на Варненския апелативен съд е необосновано и незаконосъобразно. Моли да бъде допуснато касационното му обжалване поради неговата очевидна неправилност, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
За да се произнесе по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Частният жалбоподател е предявил на 1.10.2018 г. в Търговищкия окръжен съд иск срещу Министерството на правосъдието, Държавата и Европейския съюз иск за заплащане на 1 000 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от отказа на държавния съдия изпълнител да спре или прекрати изпълнително дело № 28/2012 г. заради решението по въззивно гражданско дело № 637 по описа за 2016 г. на Варненския апелативен съд. Образуваното по исковата молба производство е било прекратено, тъй като по-рано, на 9.08.2018 г., в Ловешкия окръжен съд е заведено дело на същото основание и между същите страни. Варненският апелативен съд е потвърдил прекратителното определение, тъй като е приел, че се касае за един и същи иск, поради което производството по повторно заведеното искане правилно е било прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК. Констатирал е, че единствената разлика се състои в ръкописно изписания текст на продължителността на периодите, в които се твърди да са търпени от ищеца неимуществените вреди. Според въззивния съд посочването в двете искови молби на различен период на продължителност на търпените вреди не обосновава извод за друг, различен иск за вреди, а е само обстоятелство, имащо значение при определяне размера на обезщетението.
Посредством така постановеното определение въззивният съд не е приложил закона в неговия противоположен смисъл, нито се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма. В мотивите не се съдържат противоречия, дължащи се на груби нарушения на правилата на формалната логика. Напротив-въззивният съд е дал смислено обяснение защо приема, че се касае за един и същи иск, въпреки че периодите на продължителност на търпените вреди са различни. Следователно определението не страда от очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето от ГПК. Настоящата инстанция не обсъжда дали решаващият мотив на въззивния съд съответства на приложимата практика на ВКС, тъй като касаторът не повдига този въпрос, а се позовава само на очевидна неправилност. Евентуалното противоречие по въпроса с практиката на ВКС би обусловило обикновена, а не очевидна неправилност.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 756 от 22.11.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 608 по описа за 2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 193 от 8.10.2018 г. по гр.д. №152 по описа за 2018 г. на Търговищкия окръжен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: