О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№49
С., 03.02.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6228 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. П. Г., Л. Д. Г., Д. П. Г. и Т. К. Г., чрез пълномощника им адвокат Н. А. и на Т. И. Б. чрез пълномощника му адвокат И. М. против решение № 839 от 12.05.2015 г., постановено по гр.д. № 259 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, гражданско отделение, IХ състав, с което е потвърдено решение № 3859 от 28.10.2014 г. по гр.д. № 6720/2014 г. на Районен съд-Пловдив, Х гр.състав за признаване за установено по отношение на Г. П. Г., Л. Д. Г., Д. П. Г., Т. К. Г., К. Г. Д., Д. Г. Г. и Министерство на земеделието и храните, че Т. И. Б. е собственик на 1/3 ид.ч. от масивна сграда-военен склад със застроена площ от 452 кв.м., Р. 968 кв.м., построена върху парцел I с площ 1410 кв.м., местност „И.“, масив 105 по плана на Стопанския двор на [населено място], с идентификатор по кадастрална карта 47295.105.1.1 и за отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот – земя частна държавна собственост във връзка с чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, с който Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа продава на Г. П. Г., Д. П. Г. и Г. Д. Г. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Т. К. Г., К. Г. Д. и Д. Г. Д./ правото на собственост върху земя с площ 1410 кв.м., парцел I, масив 105 по плана на [населено място], която е прилежаща територия към склада, придобит от купувачите чрез безтръжно разпределение.
Т. И. Б. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на ответниците, като претендира възстановяване на направените разноски, а Министерство на земеделието и храните счита, че са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Г. П. Г., Л. Д. Г., Д. П. Г. и Т. К. Г., както и Министерство на земеделието и храните оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищеца.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
В. решение е постановено след като с Решение № 259 от 24.06.2011г. по гр.дело №1426/2010г. на ВКС е обезсилено предходно въззивно решение и делото е върнато за отстраняване нередовностите на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част, насочваща към наличие на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост на 1/3 ид. част от процесната сграда, и петитума, с който се претендира само признаване на нищожност поради противоречие със закона на договора за покупко-продажба на прилежащия към процесната сграда терен. В изпълнение на задължителните указания въззивният съд е оставил без движение исковата молба, като с уточняваща молба от 25.08.2011г. ищецът е отстранил нередовността й, заявявайки петитум и за признаване за установено на правото му на собственост върху 1/3 ид. част от процесната сграда, наред с първоначалния за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба.
Разглеждайки фактическите твърдения на страните и доводите им във въззивните им жалби, Пловдивския окръжен съд е изложил съображения, че фактическият състав на разпределението на имуществото на заличено ТКЗС е регламентиран от законодателя в нормата на чл.52, ал.2 ППЗСПЗЗ и включва следните кумулативно необходими предпоставки: 1/. имуществото, предмет на разпределянето следва да е принадлежало на заличено ТКЗС; 2/. ищецът да докаже качеството си на „правоимащо лице”, което по смисъла на чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ е собственик на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства, членове на трудовокооперативни земеделски стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лица в трудовоправни отношения с тях; 3/. взето решение за продажба на имуществото чрез търг или по друг начин от общото събрание на правоимащите лица или от определените лица по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на З. (ДВ, бр. 45 от 1995 г.) от общото събрание на лицата по пар.27, ал.1 ЗСПЗЗ – физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, включително и на средствата им в банките, определени от общото събрание на правоимащите лица.
Съдът е приел за установено въз основа на удостоверение с изх. № 141 от 29.10.1998 г., издадено от лице по § 29 ЗСПЗЗ /л. 42 от гр. д. № 938/2004г. по описа на ПОС, ХІV гр. с./, че е налице първата предпоставка – имуществото, предмет на разпределянето да е принадлежало на заличено ТКЗС. По отношение втората предпоставка – ищецът да докаже качеството си на „правоимащо лице”, е прието, че земята, върху която е построен процесният военен склад е била собственост на трима братя – П., Д. и И. В., като ищецът Т. Б. е наследник на И. В., а ответниците са наследници на Д. и П. В.. С молба-декларация № 237 от 25.07.1996 г. /л. 38 от гр. д. № 938/2004г. по описа на ПОС, ХІV гр. с. ищецът Т. Б. е поискал да бъде допуснат за участие в безтръжното разпределение на имуществото на заличено ТКЗС – [населено място] за процесния военен склад в качеството си на наследник – по закона за правоимащите, заедно с останалите наследници на П. и Д. В., а с молба-декларация № 257/25.07.1996г. /л. 53 от гр. д. № 938/2004 г. по описа на ПОС, ХІV гр. с./ Г. Г. е изявил воля за възлагане в общ дял на процесния имот, заедно с останалите наследници на П. и И. В..
По отношение на третата предпоставка – взето решение за продажба на имуществото чрез търг или по друг начин от общото събрание на правоимащите лица или от определените лица по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на З. (ДВ, бр. 45 от 1995 г.) от общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ – физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, включително и на средствата им в банките, определени от общото събрание на правоимащите лица, съдът е приел, че видно от протокол № 121 от 03.12.1997 г. /л. 39 от гр. д. № 938/2004г. по описа на ПОС, ХІV гр. с./ Комисията по безтръжно разпределение на имуществото, избрана съгласно Решение № 2, взето с протокол от 28.06.1996 г. на общото събрание на правоимащите на ТКЗС – заличено [населено място] е предложила на упълномощените представители по § 29 ЗСПЗЗ на Общото събрание на лицата по чл.27 ЗСПЗЗ на ТКЗС – заличено [населено място] да прехвърлят собствеността върху процесния военен склад на наследниците на П., Д. и И. В.. С фактура № 583/02.11.1998 г. и фактура № 105/02.11.1998 г. /л. 40 от гр. д. № 938/2004 г. по описа на ПОС, ХІV гр. с./ наследниците на И. В. са заплатили, съгласно протокол № 121 от 03.12.1997 г. сумата в общ размер на 98 000 лева, представляващи паричната равностойност на 1/3 ид. ч. от процесния склад. Въз основа на протокол № 121 от 03.12.1997 г. е съставен договор за възлагане в дял от 29.10.1998 г. с нотариална заверка на подписите, с който на основание чл.52, ал.2 ППЗСПЗЗ [фирма] – юридическо лице, избрано по § 29 ЗСПЗЗ на О. с протокол № 1/01.10.1998 г. е приела решение да възложи в дял на наследниците на И. В., а с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 100, том І, рег. № 972, дело № 140/1998 г. останалите наследници са прехвърлили на ищеца Т. Б. собствените си 5/6 ид. ч., представляващи част от възложения им с договор за възлагане 1/3 ид. ч. от процесния военен склад.
Посочените съображения са изложени във връзка с довода на ответниците във въззивната им жалба, че районния съд неправилно е преценил, че между страните е налице сила на пресъдено нещо относно правата на ответника и не е обсъдил предпоставките по чл.52, ал.2 ППЗСПЗЗ и въз основа на тези съображения е счетено, че ищецът е доказал правото си на собственост върху 1/3 ид.ч. от военния склад.
Съдът е приел за недопустимо възражението на ответниците, че същите са собственици на процесния военен склад като правното им основание произтича от представен по делото договор за делба № 195 от 19.12.1997 г. /л. 11 от гр. д. № 1505/2008 г. по описа на ПОС, VІІІ гр. с./, тъй като с влязлото в сила Решение № 1601 от 14.07.2006 г. по в. гр. д. № 938/2004 г. по описа на ПОС, ХІV гр. с., с което е оставено в сила Решение от 14.12.2001 г. по гр. д. № 2210/1999г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с. е отхвърлен положителният установителен иск на Г. Д. Г. /наследодател на ответниците Т. К. Г., К. Г. Д. и Д. Г. Г./ и на ответника Г. П. Г. против Т. Б. за установяване собствеността им върху процесния склад. Силата на пресъдено нещо на посоченото решение обвързва съда и преклудира възражението за собственост на процесната вещ.
К. Г. П. Г., Л. Д. Г., Д. П. Г. и Т. К. Г. атакуват въззивното решение в частта, с която е уважен установителния иск за собственост на 1/3 ид.ч. от процесния склад.
Считат, че касационното обжалване следва да се допусне с цел проверка допустимостта на въззивното и първоинстанционното решение, доколкото в исковата молба е заявен петитум само за установяване нищожността на договора за покупко-продажба на терена, но не и за установяване право на собственост.
Настоящият съдебен състав не намира основание за допускане на касационно обжалване за проверка допустимостта на атакуваното въззивно решение. В исковата молба са били изложени твърдения за фактите, от които ищецът извежда правото си на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесния обект и за пороците на договора, с който ответниците са придобили терена и е поискано след като се установи, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от склада, да се обяви за нищожен договора за покупко-продажба от 20.10.1998 г. Неяснотата дали се претендира установяване със сила на пресъдено нещо на правата на ищеца от собствеността на застроения обект е констатирана в отменителното касационно решение и е приета за нередовност на исковата молба. Тази неяснота е отстранена с молбата на ищеца от 25.08.2011 г. по повод указанията на въззивния съд за отстраняване нередовност на исковата молба. Следователно тезата на касаторите, че под формата на уточнение на правния интерес, е въведен нов петитум и то пред въззивния съд, с която са обосновали и доводите за недопустимост на съдебните решение по иска за собственост, не се подкрепя от данните по делото.
К.-ответници поставят и въпрос за силата на пресъдено нещо на Решение № 1601 от 14.07.2006 г. по в. гр. д. № 938/2004 г. по описа на ПОС, ХІV гр. с., като поддържат, че изводите на съда по този въпрос противоречат на практиката на ВКС по определение № 102 от 1.03.2010 г. по ч.гр.д. № 707/2009 г., I г.о., с което е прието, че решение, с което е разгледан иск за собственост на дворно място въз основа на давностно владение, не формира сила на пресъдено нещо по спор за собственост на сградите отделно от терена. В случая обаче с влязлото в сила решение е отхвърлен иска на касаторите-ответници по отношение на ищеца по настоящото дело за собственост на 1/3 ид.ч. от терена и мотивите на съда са, че силата на пресъдено нещо преклудира възражението им, че са собственици на тази 1/3 ид.ч., поради което липсва противоречие с посочената практика на ВКС.
К.-ответници поставят и следните материално правни въпроси: изпълнен ли е сложният фактически състав, състоящ се от предходно приети по съответния ред, правопораждащи административни актове, респ.сключването на договор, за валидно придобиване на правата върху процесната 1/3 ид.ч., предмет на договора от 29.10.1999 г.; каква е правната природа на договора от 17.12.1997 г., с който процесният склад в цялост се възлага в полза на наследниците на П. В.; кое е правното основание, по силата на което е извършено безтръжното разпределение на собствеността на ликвидираната организация /бившето ТКЗС [населено място]/, досежно процесния склад, по които поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите са обосновани с тезата им, че съдът без да обсъжда представените с отговора на исковата молба доказателства, е достигнал до необоснования и неверен извод, че било поискано възлагане на склада в общ дял на двете групи колена наследници, защото е безспорно, че земята е бивша собственост на наследодателите на страните, докато от доказателствата е видно, че е прието решение да се извърши безтръжното разпределение на база най-голям брой копюри, представени от съответните кандидати, като най-голям брой копюри са представили наследниците на П. В. и за това именно на тях е продаден склада с договора от 17.12.1997 г. и съответно по-късната продажба от 29.10.1998 г. не може да има вещно-прехвърлителен ефект. От тези твърдения е видно, че въпросите са обосновани с тезата на касаторите, че те са собственици на процесния склад, поради което ищецът не е придобил собствеността на 1/3 ид.ч., но тази теза е преклудирана от силата на пресъдено нещо на Решение № 1601 от 14.07.2006 г. по в. гр. д. № 938/2004 г. по описа на ПОС, ХІV гр. с., поради което и основаните на нея въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
В обобщение не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен предявения иск за собственост на 1/3 ид.ч. от процесния склад.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ за обявяване на нищожността на договора за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 8, том ХVІ /л. 14 от гр. д. № 1505/2008г. по описа на ПОС, VІІІ гр. с./. са изложени съображения, че принципно неспазването на изискването на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ – купувачите по тези особен вид транслативни сделки действително да са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ – не обуславя нищожност на сключената разпоредителна сделка. Прието е, че съгласно константната съдебна практика, договорът за продажба на чужд или обременен имот не е нищожен; той обвързва валидно страните, които са го сключили, но е непротивопоставим на действителния собственик на вещта, съответно на третото лице, имащо права върху вещта, тъй като прехвърлянето й не води до погасяване на правата му /в този смисъл са и Решение № 204 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 607/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 305 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5803/2007 г., IV г. о., ГК Решение № 1 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 425/2011 г., III г. о., ГК, , постановени по реда на чл. 290 ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК на ВКС са задължителни за съдилищата/.
К.-ишец Т. И. Б. атакува въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба върху терена.
Поставя въпросите: 1. Нищожен ли е договорът за покупко-продажба на държавна земя без провеждане на търг в противоречие с нормата на чл.45а ППЗСПЗЗ на лице, което не е правоимащо по смисъла на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ – не е придобило на валидно основание сгради и съоръжения от имуществото на организациите по пар.12 ПЗР ЗСПЗЗ; 2. Нищожен ли е договорът за покупко-продажба на държавна земя по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, ако правата на собственика на сграда или съоръжение от имуществото на заличените организации по пар.12 ПЗР ЗСПЗЗ са отречени след неговото сключване; 3. Нищожен ли е договора за покупко-продажба на държавна земя по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, ако придобитите от правоимащите лица части от прилежащия терен са повече от идеалните части, които същите притежават от правото на собственост върху сградата, построена в имота.
Първите два въпроса не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са неотносими към данните по делото – с влязлото в сила решение са отречени правата на ответниците само относно 1/3 ид.ч. от склада, а относно 2/3 ид.ч. от правото на собственост съдебното производство е прекратено с Решение № 54/14.04.2004 г. по гр.д. № 2443/2002 г. на ВКС, IV г.о., като предмета на спора по настоящото дело с оглед наведените в исковата молба твърдения отново касае правото са собственост само върху 1/3 ид.ч. от сградата, поради което съдът не е формирал изводи относно липса на права в съсобствеността на сградата за ответниците.
По третия поставен въпрос не е удостоверено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК, тъй като приложената практика на съдилищата е постановена при факти, различни от настоящите, а именно когато купувач на земята е лице, което не притежава право на собственост върху сграда. Същото се отнася и до практиката на ВКС по Решение № 204/23.07.2012 г. по гр.д. № 607/2011 г., IV г.о., с което е дадено тълкуване нищожен ли е договор за продажба на части от терен, представляващи прилежащи части на сграда, изкупена от друго лице по реда на чл. 27 ЗСПЗЗ.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по поставения въпрос липсва съдебна практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Г. П. Г., Л. Д. Г., Д. П. Г. и Т. К. Г., чрез пълномощника им адвокат Н. А. на решение № 839 от 12.05.2015 г., постановено по гр.д. № 259 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, гражданско отделение, IХ състав в частта, с която е уважен предявения от Т. И. Б. иск за собственост на 1/3 ид.ч. от масивна сграда-военен склад със застроена площ от 452 кв.м., Р. 968 кв.м., построена върху парцел I с площ 1410 кв.м., местност „И.“, масив 105 по плана на Стопанския двор на [населено място], с идентификатор по кадастрална карта 47295.105.1.1
ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Т. И. Б. чрез пълномощника му адвокат И. М. на решение № 839 от 12.05.2015 г., постановено по гр.д. № 259 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, гражданско отделение, IХ състав в частта, с която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот – земя частна държавна собственост във връзка с чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, с който Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа продава на Г. П. Г., Д. П. Г. и Г. Д. Г. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Т. К. Г., К. Г. Д. и Д. Г. Д./ правото на собственост върху земя с площ 1410 кв.м., парцел I, масив 105 по плана на [населено място], която е прилежаща територия към склада, придобит от купувачите чрез безтръжно разпределение.
В едноседмичен срок от съобщението Т. И. Б. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: