О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№49
[населено място] 31.01. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1719/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №959 от 11.05.2016г. по в.т.д.№1178/16г. на Софийски апелативен съд ТО 11 с-в,с което е отменено решение №43 от 07.01.16г. по т.д.№2443/14г. на Софийски градски съд,с което са уважени предявените от това дружество срещу [фирма] искове с правно основание чл.76 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ЗМГО – за признаване за установено,че ответникът пред периода 25.01.2013г.-17.04.2014г. е извършил нарушение на правата върху притежаваната от ищеца словна марка „К.“, рег.№00045554; за преустановяване на нарушението и за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. и е постановено на основание чл.76 ал.2 т.3 ЗМГО разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие и вместо това – исковете са отхвърлени.
Касаторът счита,че решението на САС е незаконосъобразно,поради неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Изразява несъгласие с извода на съда,че ответникът ползва марката „К.“ на валидно правно основание,каквото е регистрираната и незаличена марка на Общността,върху която има валидно учредени лицензионни права. Твърди,че този извод е в противоречие с принципа за приоритет /при конкуренция между две марки,регистрирани по различно време като национална и като марка на Общността/.Цитира практика на С.,приемаща , че изключителното право на притежателя на марка се простира спрямо всяко трето лице,независимо дали е притежател на марка на Общността или не,като действието на разпоредбата на чл.9 §1 от Регламент /ЕО/ №207/2009 на Съвета се разпростира спрямо всички,лица,ползващи знаци,идентични или сходни на регистрираната преди това марка.Касаторът счита за неправилно позоваването на САС на разпоредбата на чл.13а т.2 от Регламент /ЕО/ №2015/2424 на Съвета за изменение на Регламент /ЕО/ №207/2009,като твърди,че по този начин съдът му е придал ретроактивно действие,каквото разпоредбата няма /влязла е в сила от 23.03.2016г./.Наред с това се излагат съображения за неправилност на изводите на САС,направени от приложението на посочената норма, че по делото не са установени предпоставки за заличаването на регистрираната по-късно марка на Общността.Твърди доказаност в хода на производството на факта на висока степен на сходство между двете марки,както и предприета от него процедура по заличаване на регистрираната С.,от която ответникът черпи правата си.Според касатора,последният и е загубил правата си на лицензополучател с промяната на собствеността върху марката на Общността.Претендира се допускане на решението до касационно обжалване и отмяната му.
Ответникът по касация [фирма] е оспорил касационната жалба и изложението към нея с твърдения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел,че поставената за разглеждане пред съдилищата хипотеза не осъществява състава на чл.13 ал.1 т.2 ЗМГО,тъй като използването от ответното дружество в дейността му на знак е на правно основание – регистрирана и незаличена фигуративна марка на Общността,за ползването на която то има валидно учредени лицензионни права,които са противопоставими на трети лица по смисъла на чл.23 вр. чл.22 от Регламент /ЕО/ №207/2009.Констатирал е,че към датата на придобиване на правата си върху марката през 2013г. /с постановление за възлагане в производството по несъстоятелност на [фирма] ищецът в качеството си на сублицензиант по договор с ответника е ползвал именно защитената фигуративна марка на Общността; същият не е подавал възражение или искане за заличаване на марката на Общността. От това съдът е направил извод за липса на противоправност в поведението на ответника,тъй като е налице изключващо правата на ищеца върху националната марка обстоятелство. В допълнение на това САС се е позовал на изменението на Регламент /ЕО/ №207/2009,направено с чл.13а т.2 от Регламент /ЕО/ №2015/2424 на Съвета,с която разпоредба е прието,че по-късно регистрираната марка се приема като нарушаваща правата върху по-ранна такава само ако по делото е установено по безспорен начин наличието на предпоставки за отмяна или заличаване на по-късната марка.Тъй като съдът е приел за неустановени в производството пред двете инстанции тези предпоставки,е постановил решението си,намирайки предявените искове за неоснователни.
С твърдение,че в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд не се е произнесъл по важни и съществени въпроси,повдигнати пред него за решаване, в изложението си по чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК, касаторът е поставил процесуално-правния въпрос: Следва ли въззивният съд да изложи мотиви,които да съдържат отговор на съществените въпроси,поставени за решаване,а именно: за конкуренцията между марките, твърденията на ищеца за приоритет на по-ранната национална марка,сходството между марките,твърденията за непротивопоставимост на вписания лицензионен договор относно марката на Общността с предишния й притежател? Цитирани са в обосноваване на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК ППВС №1/53г., ППВС №1/85г. и ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. По така формулирания въпрос настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване,доколкото противоречие с посочените задължителни постановки не се констатира. Съдът е съобразил наличието на регистрирани национална словна марка с притежател ищеца и фигуративна марка на Общността,върху която ответникът разполага с лицензионни права към релевантния за твърдяното нарушение период; приел е за неоспорено от ответника твърдяното от ищеца обстоятелство,че произвежда една и съща с предлаганата от ищеца стока – крем за бръснене, която предлага на пазара с описаната от ищеца опаковка; изложил е съображенията си /с позоваване на материално правни норми от националното и общностното законодателство,касаещо търговските марки/ защо счита,че осъществяваното от ответника ползване на защитения с националната марка словен знак „К.“ не може да бъде възприето като противоправно нарушаване правата на ищеца,произтичащи от регистрацията на тази марка.Доколко изводите на въззивната инстанция са основани на правилно възприета фактическа обстановка и относими към нея материално-правни норми – това е въпрос по правилността на решението,която се преценява във фазата след допускането на решението до касационно обжалване.
В раздел II от изложението касаторът поставя въпросите: 1.Следва ли да се прилага нормата на чл.13а т.2 от Регламент /ЕО/ №2015/2424 на Съвета по отношение на висящи производства? ; 2.При искове за нарушение по чл.76 ал.1 ЗМГО трябва ли да се даде приоритет на по-ранната марка пред по-късно регистрираната без да е необходимо предварително заличаване на последната? и 3.Съставлява ли нарушение на чл.13 ал.1 ЗМГО използването на сходна във висока степен по-късно регистрирана марка на ЕС? , които са обосновани с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В раздел III от изложението са формулирани още 4 въпроса: 1.Когато се твърди наличие на лицензионен договор под формата на правоизключващо възражение дължи ли съдът произнасяне по правомерността на извършените действия от ответника,както и по твърденията на ищеца за липса на валидно сключен лицензионен договор?; 2. Следва ли лицензионният договор да се отнася за същата марка,чието нарушение се твърди и изследва като факт в производството по иск по чл.76 ал.1 ЗМГО?; 3.При прехвърляне на търговска марка запазва ли действието си вписан лицензионен договор с предишния маркопритежател? и 4.Непротивопоставянето на новия маркопритежател на вписания договор за лицензия означава ли,че е спазена писмената форма за действителност? Първият от въпросите се твърди да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика,обективирана в ППВС №1/53г., ППВС №1/85г., ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и решение №6/01.04.2010г. по т.д.№451/09г. на ВКС; по втория се сочи наличие на противоречива съдебна практика,обоснована с представено влязло в сила решение №306/04.02.13г. по т.д.№2184/12г. на СГС; а последните два са зададени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение намира,че решението на САС следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от въпросите от раздел II на изложението,доколкото по отношение на него е осъществен както общият,така и допълнителният критерии за допустимост по чл.280 ал.1 вр. т.3 ГПК – разрешението , дадено от въззивния съд по този въпрос е обусловило решаващите му изводи, липсват изрични правни норми,уреждащи темпоралното действие на посочената разпоредба на общностното право.Липсва яснота,поради непълнота в закона,която следва да бъде преодоляна по пътя на задължителното тълкуване,каквото към момента не е налице /в т.см. постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Въпросът следва да бъде конкретизиран /с оглед правомощието на касационната инстанция,съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ в следния смисъл: Може ли да бъде приложена нормата на чл.13а т.2 от Регламент /ЕО/ №2015/2424 на Съвета във висящи към датата на влизане в сила на регламента съдебни производства? Вторият от въпросите е ирелевантен , доколкото въпросът за зависимостта на приоритета на по-ранната марка от проведена предварително процедура по заличаване на по-късно регистрирана марка не е бил въвеждан в предмета на спора,а в мотивите на въззивния съд от отразяването на факта,че липсват данни да са упражнени от ищеца права на възражение /опозиция/ и на искане за заличаване на по-къстана марка на Общността, не са направени съответни изводи,които да обуславят изхода на спора.Такива са,че марката се ползва от ответника на валидно правно основание – въз основа на учредени му лицензионни права върху регистрирана фигуративна марка на Общността и не са налице данни, установяващи наличието на предпоставки за заличаването на последната,съгласно разпоредбата на чл.13а т.2 от Регламент /ЕО/ №2015/2424 на Съвета. Отговорът на третия въпрос от този раздел изисква преценка на конкретно релевирани твърдения за факти и направени възражения и се намира в зависимост от установените обстоятелства по всеки конкретен спор.Поради това с тези въпроси не се обуславя общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно възприетото в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
От останалите, поставени в раздел III от изложението въпроси първият в първата си част не е разрешен от въззивния съд в противоречие със сочената задължителна съдебна практика, тъй като, разглеждайки направеното в процеса правоизключващо възражение на ответника, САС е направил извод за правомерност на действията му по използване,а по втората част от въпроса, свързана с конкретни извършени от ищеца процесуални действия, не се констатира връзка с допълнителния сочен от касатора критерий. Останалите три въпроса от този раздел не са намерили разрешение в мотивите на въззивното решение като обуславящи крайните му изводи,поради което не осъществяват общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифа № 1 на МП, възлизаща в размер на 2120 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №959 от 11.05.2016г. по в.т.д.№1178/16г. на Софийски апелативен съд ТО 11 с-в.
УКАЗВА на [фирма], да заплати по сметка на ВКС държавна такса 2100 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.