3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
гр.София, 04.10.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Галина Карагьозова
Юлия Ковачева
Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 36 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд- Ловеч и Луковитски районен съд, повдигнат от последния с определение от 04.09.2019г. по адм.д. № 200/2019г.
Административният съд е сезиран от Т. А. В. от [населено място] с жалба против отказ на Общинска служба „Земеделие”-Луковит за издаване на скици на два земеделски имота в землището на [населено място] въз основа на подадена от нея молба вх.№ РД-18-03-918/22.11.2018г.
С определение № 238 от 26.03.2019г. административният съд е приел, че не е компетентен да се произнесе по жалбата предвид характера на оспорения административен акт. Посочил е, че съгласно §19 ЗИД АПК индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и отказите за издаването им /с изключение на издадените от министъра на земеделието, храните и горите/, се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. А постановените от районния съд актове подлежат на касационно обжалване пред административния съд. В случая е оспорен отказ на началника на Общинска служба „Земеделие”-Луковит за издаване на скица на два земеделски имота, което искане представлява административна услуга и за извършването й, както и за обжалването се прилагат правилата на АПК, включително горепосочения §19 ЗИД АПК. Затова е изпратил делото по подсъдност на Районния съд.
Луковитски районен съд 04.09.2019г. е повдигнал спор за подсъдност, като изложил съображения, че оспореният отказ за издаване на скици следва да бъде разгледан от административния съд, тъй като не попада в изключенията, предвидени в §19 ЗИД АПК. Скиците, които жалбоподателят иска, не са за нуждите на реституционно производство по ЗСПЗЗ и поради това не е налице специалната подсъдност за обжалване на отказа пред районния съд. Критерият, въз основа на който се преценява компетентния съд, е законът, по който е издаден атакувания индивидуален административен акт. В случая издаването на скиците се урежда от Наредба № 49 от 2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост, издадена от Министъра на земеделието и горите въз основа на законова делегация по §4, ал.1, т.4 ПЗР ЗКИР. В обхвата на този нормативен акт е поддръжката на картата за земеделски и горски територии и регистрите към нея до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното:
Предмет на подадената жалба е отказ на общинска служба „Земеделие” за издаване на скици на два земеделски имота в землището на [населено място]. Видно от данните по делото, че относно тези имоти е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ, проведена е и съдебна делба между сънаследниците, а жалбоподателката Т. В. се явява приобретател на тези имоти по сделка с част от съсобствениците, сключена по време на висящността на процеса, поради което е участвала в делбата като подпомагаща страна и е обвързана от решението по извършване на делбата /Тълкувателно решение №3/2013г.на ОСГК на ВКС, т.3/. При това положение е очевидно, че скиците, чието издаване се иска, не обслужват реституционно производство по ЗСПЗЗ и следователно постановеният отказ за издаването им не е акт по ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ, за да е приложима компетентността на районния съд, предвидена в §19 ЗИД АПК. Правомощията на общинската служба по земеделие по издаване на такива скици са във връзка с поддържането на картата на възстановената собственост за земеделските и горските територии и регистрите към нея, която обслужва не само целите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, но и други закони, и която дейност е възложена на общинските служби по земеделие до одобряване на кадастралната карта – §4, ал.1, т.3 и ал.3 ПЗР ЗКИР. В същия смисъл е и възприетото в т. 9, 10 и 11 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. След като актът не е издаден от орган за земеделска реституция при и по повод упражняване на предоставени му със ЗСПЗЗ правомощия, контролът за законосъобразността му ще се извърши по общия ред, а не по изключението на §19 ЗИД АПК.
Въз основа горното настоящият петчленен състав приема, че в конкретния случай отказът да бъдат издадени скици за горепосочените имоти е от компетентност на Административен съд-Ловеч, комуто следва да се изпрати делото.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на Т. А. В. от [населено място] срещу отказ на Общинска служба „Земеделие”-Луковит за издаване на скици на два земеделски имота в землището на [населено място] въз основа на подадена от нея молба вх.№ РД-18-03-918/22.11.2018г, е Административен съд-Ловеч, на когото да се изпрати делото.
Копие от определението да се изпрати за сведение на Луковитски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.