3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
гр. С., 09,02, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести и януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 1204 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. И., чрез адв. Ж. Ч. от АК – Р., срещу въззивно решение № 2135, постановено на 30. 10. 2013 г. от Варненски окръжен съд по гр.д. № 2215 по описа на съда за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 5457/21. 12. 2012 г., постановено по гр.д. № 11444/12 г. по описа на Варненски районен съд, XII състав. С последното е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на касатора, че между него в качеството му на арендодател и [фирма], ЕИК:[ЕИК], в качеството на арендатор, съществува валидно правоотношение по договор за аренда от 26. 09. 2007 г., изменен с анекс от 26. 10. 2010 г.
По изложени в касационната жалба и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 3 от ГПК към жалбата съображения се иска, след допускане на касационно обжалване на въззивното решение, същото да бъде отменено и да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен, претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Противната страна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на твърденията на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството и в законоустановения срок, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално недопустима. Жалбата е подадена след влизане в сила на 21. 12. 2010 г., на изменението на чл. 280, ал. 2 от ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 100 от 2010 г., поради което и по тълкуване по аргумент от противното на § 25 от посочения ЗИДГПК, по отношение на процесните правоотношения се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, във вариант след посоченото изменение. Съобразно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК постановява, че размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т. 2 на същия текст. В конкретния процесен случай искът е за съществуване на договор, който няма за предмет вещни, а облигационни права върху имот, поради което и цената му се определя, като стойността на договора. Същата е определена от първоинстационния съд, като сбора от всички годишни платежи за декар, дължими от арендатора за срока на договора, умножена по броя на декарите на арендуваните имоти, предмет на същия договор, в общ размер на 5069.61 лв. и срещу тази цена страните не са възразили. Делото е търговско. Същото е с предмет правоотношение, произтичащо от търговска сделка, сключена между страна – търговец (арендаторът – Е.) и касатора – физическо лице. Доколкото безспорно процесната сделка е сключена от търговеца, като е свързана с упражняваното от него занятие, видно и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на ищеца, правилата за търговските сделки се прилагат и за двете страни, по силата на чл. 287 от ТЗ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че договорът за аренда разкрива редица съществени елементи на договор за наем и макар принципно процесуалните норми, като императивни, да не следва да се тълкуват разширително и/или по аналогия, цената на иска за съществуване на договор за аренда, определена по реда не на т. 4, а на т. 5 от ал. 1 на чл. 69 от ГПК, би била 563.22 лв.
Поради изложеното и доколкото се обжалва решение по въззивно търговско дело с цена на иска до 10 000 лв., касационното обжалване се явява недопустимо, а касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, със законните последици. При този изход на делото касаторът няма право на разноски.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от А. С. И., чрез адв. Ж. Ч. от АК – Р., срещу въззивно решение № 2135, постановено на 30. 10. 2013 г. от Варненски окръжен съд по гр.д. № 2215 по описа на съда за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 5457/21. 12. 2012 г., постановено по гр.д. № 11444/12 г. по описа на Варненски районен съд, XII състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: Членове: