3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 09.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 638/2020 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПС Груп“ АД, подадена чрез адв. П. Е. А., против определение № 208 от 4. 12. 2019 г. по ч. гр. д. № 4322/2019 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане подадена от дружеството частна касационна жалба вх. № 5203/25. 06. 2019 г. срещу определение № 196 от 20. 05. 2019 г. по ч. гр. д. № 158/2019 г. на АС – Бургас, с което е потвърдено определение № 323 от 20. 02. 2019 г. по гр. д. № 1656/2018 г. на ОС – Бургас в частта му, с която не е уважено възражението на дружеството за родова и местна неподсъдност на спора по предявените искове по чл. 59 ЗЗД. Поддържа се незаконосъобразност на определението, независимо от обстоятелството, че същото е съобразено с указанията, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9 „в“. Твърди се противоречие с чл. 2, чл. 7 и чл. 13 ГПК, чл. 56 от Конституцията на Република България и с нормите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Иска се отмяната му и връщане на делото на състава на ВКС за разглеждане на подадената частна жалба.
Ответниците по частната жалба А. П. С., В. Д. Х., Д. И. Ш., П. Д. Д., С. С. Г., чрез адв. Ц. В., изразяват становище за правилност на определението на ВКС и искат потвърждаването му.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че определението на Бургаския апелативен съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в нито една от двете хипотези на чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито дава разрешение по същество на други производства или прегражда тяхното развитие. Определението на въззивен съд потвърждаващо определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост или неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване и според разясненията, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9“в“.
Определението е правилно.
Същото е съобразено с установените в процесуалния закон правила при обжалване на определенията, включително и с нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК и указанията по тълкуването и прилагането й, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9“в“ ГПК, което е задължително за съдилищата, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ
Неоснователен е доводът в частната жалба, че определение, с което се отказва прекратяване на производство, поради липса на родова или местна подсъдност, е преграждащо по своя характер. Със същото не се препятства възможността за разглеждане на делото – временно, окончателно или от сезирания съд.
Неоснователен е доводът, че постановките на тълкувателното решение, възприети и от състава на ВКС, противоречат на чл.чл. 2, 7 и 13 ГПК, установяващи принципите на дължимост на защита и съдействие, на служебното начало и на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Кодексът предвижда както възможност за предявяване на възражения за родова или местна неподсъдност на делото, така и задължение на съда да разгледа и се произнесе по тези възражения, включително и служебно да следи за спазване на родова подсъдност и подсъдност по местонахождение на недвижимия имот (чл. 119 ГПК). Предвижда и възможност за обжалване на определението по подсъдността (чл. 121 ГПК). Процесуалната уредба, предвиждаща двуинстанционен контрол на определенията по чл. 121 ГПК, които нямат преграждащ характер (в която хипотеза законосъобразността на преценката на съда ще се провери в производството по обжалване на приключващия производството съдебен акт) не лишава страните от възможността да бъдат разгледани и преценени становищата им във връзка с родовата и местна подсъдност на спора, нито освобождава съда от задължението да разгледа и се произнесе по доводите и възраженията на страните, свързани с подсъдността. Правилата във връзка с подсъдността и с обжалваемостта на постановените по подсъдността съдебни актове не препятстват и възможността за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, тъй като тази възможност е обезпечена с предвидените в ГПК процесуални срокове и преклузии.
Като законосъобразно, определението на ВКС следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 208 от 4. 12. 2019 г. по ч. гр. д. № 4322/2019 г. на ВКС, 2 г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: