О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 21.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 417 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Д” чрез а. Р срещу решение № 130/12.03.2008 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 92/2008 г., с което е оставено в сила решение № 285/31.10.2007 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, уважаващо иск по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ и присъждащо сумата 22043.23 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и недопустимо, а като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи произнасяне от ПОС в противоречие с практика на ВКС.
Ответните страни: “Е” А. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, “К” ЕООД /н/ не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на Е. “Д”, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които в случая релевират разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – посочени решение № 130/16.04.2007 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ и решение № 950/14.12.2007 г. на ВКС, което оставя в сила предходното решение.
Касаторът не е формулирал конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от ПАС в противоречие с цитираните решения, а най-общо е изложил съображения в жалбата си и в изложението, препращащо към жалбата, за липса на активна легитимация на “Е” А. по предявения иск по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ с оглед качеството му на кредитор на ответника “К” ЕООД /н/. По отношение на активната легитимация по предявения отменителен иск от кредитор срещу ответник в производството по несъстоятелност, съдът е изложил своите съображения, които не противоречат с приетото в цитираните от касатора решения № 130/16.04.2007 г. на ВТАС и № 950/14.12.2007 г. на ВКС и при така конституираните страни в настоящото дело и страните по цитираните две решения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ПАС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130/12.03.2008 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 92/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.