О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 30.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3020/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. Ж. М. и Н. К. М. и двамата от гр. П. чрез пълномощник адвокат А срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, ХІV-ти граждански състав № 675/29.04.2008 г. по гр. д. № 1241/07 г., с което е обезсилено решение на Районен съд Пловдив, ХІV гр. с-в № 27/20.02.2007 г. по гр. д. № 2025/2006 г., с което е признато за установено по отношение на Д. Ж. Д. и М. А. Д. , че Т. Ж. М. и Н. К. М. не са пълноправни собственици на целия първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в УПИ *, кв. 34 по плана на гр. П., цялото застроено и незастроено при граници на парцела: Илия А. , Д. Н. , Л. Ч. и улица, като е прекратено производството по гр. д. № 1241/07 г. по описа на ПОС, поради недопустимост на иска.
С жалбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано-основания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение на основанията за касационно обжалване на решението жалбоподателите поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Считат, че в противоречие с практиката на ВКС е изводът на съда, че е недопустимо решението на районния съд, поради липса на правен интерес за ищците от предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, респ. че правният интерес на ищците в конкретния случай е предявяване на осъдителен иск. Позовават се и прилагат копия от решение № 1942/15.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 298/01 г., ІV г. о., решение № 403/13.04.1993 г. по гр. д. № 42/93 г. на ВС, ІV г. о. и на ТР № 178/30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г. ОСГК на ВС.
Ответниците по касация Д. Ж. Д. и М. А. Д. чрез адвокат Т са оспорили жалбата по съображения, изложени с писмен отговор. Считат, че решението на съда не е в противоречие със съдебната практика на ВКС, нито пък сходни казуси са решавани някога противоречиво от съдилищата. Поддържат, че е допустимо предявяване на установителен иск за собственост, съединен с иск за отмяна на констативен нотариален акт, както и на установителен иск за обем на правото на собственост, но само в случаите, когато ищецът се намира във владение на имота и няма да му се налага да води ново дело за ревандикация на същия имот. Позовават се и прилагат копия от решение № 139/23.09.1985 г. на ОСГК; решение № 35/23.03.1993 г. на 5-членен състав на ВС; решение № 1019/10.05.1996 г. на ВС, ІV г. о.; решение № 653/6.04.1999 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1349/8.07.2002 г. на ВКС, ІV г. о.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното й обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІг. о. приема следното:
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая е съществен процесуалноправният въпрос за наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.
Пловдивският окръжен съд е решил посочения съществен правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС, приемайки, че липсва правен интерес за ищците от предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са пълноправни собственици на процесния първи етаж от сградата в имота, при положение, че ищците не владеят процесния имот, а го владеят ответниците. В този смисъл са решения по идентични казуси № 1019/10.05.1996 г. по гр. д. № 519/95 г. на ВС, ІV г. о. /”Когато ищецът може да предяви осъдителен иск недопустимо е предявяването на установителен”/; решение № 653/6.04.1999 г. по гр. д. № 348/1998 г. на ВС, ІV г. о. /”Претендиращият за собствеността на недвижим имот, за който на друго лице е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка няма възможност да иска отмяната на този акт ако не предяви иск за собственост”/; решение № 1349/8.07.2002 г. по гр. д. № 1325/2001 г. на ВКС, ІV г. о. /”Правният интерес за установителния иск за собственост е налице, когато са изразени действия, които сериозно засягат правата на владеещия собственик”/; решение № 139/23.11.1985 г. на ОСГК на ВС /”Ако един съсобственик завладее общата вещ изцяло, без да има основание за това, другият съсобственик може да иска своята част от вещта с иска по чл. 108 ЗС”/.
Приложените към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения не са относими към процесния случай, а посоченото от касаторите ТР № 178/30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК на ВС е в подкрепа на извода на въззивния съд. Така с решението на ОСГК е прието следното: „Един от начините за защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 ЗС, негаторният по чл. 109 ЗС и установителният по чл. 97, ал. 1 ГПК. Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора. В случая с оглед характера на засегнатото материално право и обстоятелството, че ползващото нотариалния акт лице владее имота-предмет на това право, собственикът, за да защити правото си на собственост, следва да предяви ревандикационен иск по чл.108 ЗС”.
По изложените съображения подадената жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като не са налице изискванията на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VІ-ти граждански състав № 675/29.04.2008 г. по гр. д. № 1241/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: