О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 11.11.2016 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1650 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на Г. Д. Д. от [населено място], срещу определение № 838/10.03.2016г., постановено по т.дело №576/2015г. на Софийски апелативен съд, с искане да бъде отменено и уважено искането му за възобновяване на производството по делото с негово участие, като правоприемник на заличеното търговско дружество [фирма], по съображения изложени в жалбата. Прави се искане за присъждане на разноски. Към частната жалба е представено Изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Национална Агенция по приходите / НАП/ в писмен отговор излага аргументи за потвърждаване на обжалваното определение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол на осн. чл.274, ал.2, пр. първо ГПК. Затова настоящият състав ВКС не обсъжда представеното с частната жалба Изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
С обжалваното определение САС е отхвърлил молбата на жалбоподателя за възобновяване на спряното на осн. чл. 637, ал.1 ТЗ производство по делото, прекратил е образуваното пред него исково производство и е обезсилил първоинстанционното решение на СГС. За да прекрати въззивното производство и обезсили първоинстанционното решение, САС е съобразил влязлото в сила решение от 16.10.2015г. по т.д. № 1809/2014г. на съда по несъстоятелността, с което е прекратено производството по несъстоятелност по отношение на ответника по иска по чл.422 ГПК – [фирма] и заличаването му от търговския регистър.
Жалбата е неоснователна.
Правилен е изводът на съда, че след като ищецът – НАП не е предявил частното държавно вземане в производството по несъстоятелност, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК, производството по делото се прекратява. Спорните вземания по АУЧДВ № 34 от 7.03.2011г., са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност на дружеството – ответник. Агенцията не е предявила вземанията си в производство по несъстоятелност, предмет на установителния иск, видно от приложеното към делото становище. Основанията за продължаване на спряното на осн. чл.637, ал.1 ТЗ производство са посочени в чл.637, ал.3 ТЗ, които обаче в конкретният случай не са налице. Предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността е предпоставка за продължаване на исковото производство, ако вземането не бъде включено в списъка на приетите вземания. Ако вземането не е предявено от кредитора в производството по несъстоятелност, исковото производство подлежи на прекратяване.
В случая липсва и правосубектно лице, което да е страна в производството по делото след заличаване на ответника от ТР. Исковият процес е двустранно производство. Условие за неговата допустимост е наличието на две срещуположни страни. Загубата на процесуална правоспособност, при липса на правоприемство, води до прекратяване на производството, тъй като липсва един от субектите на съдебния исков процес – ответникът по делото. Като е съобразил, че ответното дружество е загубило своята правосубектност и процесът е останал с една страна, правилно съдът е прекратил производството по делото.
Правилно молбата на жалбоподателя за възобновяване на производството по делото е отхвърлена. Законното приемство в процеса по чл.227 ГПК е свързано с универсално материално правоприемство или частно материално правоприемство относно спорното право, когато то се дължи на разпоредба на закона или държавен акт. В случая договорът за цесия не обусловя за жалбоподателя законно процесуално приемство по чл.227 ГПК, за да продължи производството по делото с него участие.
В заключение, обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода от обжалването, на осн. чл.78, ал.8 ГПК и чл.7, т.7 от Наредба № 1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, на ответника по жалбата се присъжда юрисконсултско възнаграждение от 360 лв.
Водим от горното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №838/10.03.2016 г., постановено по ч.т.д.№576/2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] да заплати на Националната агенция по приходите – София юрисконсултско възнаграждение от 360 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: