Определение №490 от 11.8.2009 по ч.пр. дело №539/539 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 490
 
София 11.08.2009
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
 
       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
                                               ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                    ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 539/08 по описа на ВКС, І. г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал.11 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. А. З. в качеството му на пълномощник на С. Г. П., Р. Д. П. , В. Г. П. и Д. Г. П. против определение № 229/ 30.01.2008 г. по ч.гр.д. № 218/08 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставена без уважение подадената от тях частна жалба срещу определение № 558/ 07.12.2007 г. по гр.д. № 3852/07 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като взе предвид данните по делото, намира:
С. Г. П., Р. Д. П. , В. Г. П. и Д. Г. П. са предявили против С. И. Д. иск за обезсилване на нотариален акт № 1* т.ІІІ, дело № 294/06 г., с който ответницата е призната за собственик по регулация на 300 кв.м. от ПИ № 32 в кв. 22 по плана на с. Д., в.з. “Р”.
За да остави в сила определението на Пловдивския районен съд за прекратяване производството по делото въззивният съд е приел, че след отмяната на ЗТСУ, предвидената в чл. 136 от този закон възможност да се иска обезсилване по съдебен ред на издаден по реда на чл. 134, ал.2-5 нотариален акт е отпаднала и към момента на предявяване на иска не може да се води такъв самостоятелен иск, доколкото в действуващото право липсва разпоредба, аналогична на чл. 136 ЗТСУ/ отм./
Този извод на въззивния съд е обоснован и законосъобразен. Издаденият по реда на чл. 134, ал.2-5 ЗТСУ/ отм./ нотариален акт за собственост на недвижим имот по регулация, по своя характер е констативен. Той само удостоверява, че условията за заемане на отчуждения по силата на дворищната регулация имот са изпълнени, т. е собствеността върху придаваемото място ефективно е преминала върху собственика на имота, към който се придава.
При действието на ЗТСУ/ отм./ дворищнорегулационните планове имаха пряко отчуждително действие. Собственикът на парцела, към който се придаваха части от съседен имот, ставаше собственик и на придаваемите места от деня, когато планът влезе в сила – чл.110, ал.1 ЗТСУ /. Поради това и при действието на ЗТСУ /отм./ споровете, породени от издаването на нотариален акт по чл. 134, ал.2, не биха могли да бъдат за собственост. Затова законът предвиждаше възможност при липса на предпоставките за издаване на акта да се иска обезсилването му по съдебен ред, указан в чл. 136 ЗТСУ/ отм./
С разпоредбите на § 6, ал.1- 4 от ПР на ЗУТ се предвиди запазване на действуващите към този момент дворищнорегулационни планове и възможност същите да бъдат приложени чрез уреждане на регулационните сметки в 6 – месечен срок, т.е. до 31.09.2001 г. След изтичането на този срок, съгласно § 8, ал.1 ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но не приложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти, се прекратява и придаваемото място се връща към имота, от който е било отнето.
С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че действителният спор между страните е относно собствеността на придаваемото място. Правният способ за разрешаването му е чрез предявяване на собственически иск срещу лицето, ползуващо се от акта. В това производство ще се установи дали дворищната регулация е била приложена съобразно изискванията и в сроковете по § 6 и §8 ЗУТ, респ. дали отлагателното условие е отпаднало и собствеността върху придаваемото място е преминала към собственика на парцела. Отмяната на констативния нотариален акт е уредена от закона – чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ като правна последица от уважаването на иск за защита на засегнатото от него материално право, а не като самостоятелен иск.
По тези съображения въззивното определение следва бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 229/ 30.01.2008 г. по ч.гр.д. № 218/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top