O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 14.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о., в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 3058 / 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2008/12.03.2019 г. на Военно- апелативен съд, представляван за нуждите на процеса от адв. К. Б., срещу определение № 156 от 15.02.2019 г. на Софийския окръжен съд по ч. гр.д. № 2/2019 г., с което, след като е отменено определение от 15.11.2018 г. на Самоковския районен съд по гр.д. № 498/2017 г., е отхвърлена молба за допълване на определение от 04.04.2018 г. на районния съд за прекратяване на производството срещу касатора като ответник по предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в частта за разноски ,представляващи възнаграждението на адв. К. Б. съгласно договор за правна помощ , оформен след прекратяване на делото с определението от 04.04.2018 г. на РС Самоков .
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно.
Противно на приетото от съда се поддържа , че е безпредметно да се заявява ново искане за присъждане на разноски след като присъждането им е поискано своевременно – с отговора на исковата молба, а доказателствата за извършването им са били представени след постановяване ,но преди влизане в сила на определението за прекратяване на делото. Искането за допълване на акта за прекратяване на делото в частта за разноски е допустимо поради пропуска на съда да го обсъди ,а след като разноски са извършени , то е и основателно.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се поставя въпрос длъжна ли е страната,която е представила по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с доказателства за извършването им, да ги представя отново в производството по обжалване на определението за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск Изтъква се противоречие с т. 8 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС.,основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК
Поставя се и въпрос допустима ли е молба за изменение и допълване в частта за разноски на невлязло в сила определение за прекратяване на производството по недопустим иск при положение, че възнаграждението за процесуално представителство е платено след постановяването му, но преди влизането в сила, като допускането на касационното обжалване се иска с оглед необходимостта от точното приложение на закона и развитие на правото.
От И. Г. Д. като ответник по жалбата, чрез адв. Е. К. е постъпил писмен отговор, с който същата се оспорва като неоснователна.
Жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , постановен в производство по оценяем иск с цена над 5000 лв.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС съобразява следното:
С определение от 04.04.2018 г. образуваното по исковете на И. Г. Д. дело по реда на чл.2.ЗОДОВ е прекратено частично от Самоковския районен съд , по отношение на ответниците Военно- апелативен съд, Софийски военен съд, Върховен касационен съд и служба „Военна полиция“ като ненадлежни процесуални субституенти на Държавата. Определението за прекратяване е връчено на на Военно- апелативния съд не чрез адвоката процесуален представител по делото, а чрез служител на съда на 23.04.2018 г. С определение № 1064 от 08.10.2018 гна Софийския окръжен съд по ч.гр.д. № 294/2018 г. определението за прекратяване по отношение на настоящия касатор е потвърдено.
След като е разгледал подадената на 15.05.2018 г. от страната молба да се допълни определението за прекратяване в частта за разноски, и приложените към нея доказателства за извършването им , с определение от 15.11.2018 г. по гр.д. № 498 2017 г Самоковският районен съд е осъдил ищеца И. Д. да заплати на Военно-апелативния съд разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 720 лв..
За да отмени първоинстанционното определение и отхвърли молбата за допълване на прекратителното определение в частта за разноски, въззивният съд е приел, че искането за присъждането им е било своевременно заявено с отговора на исковата молба, но същото е неоснователно след като страната не е представила своевременно доказателства за действително извършени разходи .Доказателствата е следвало да бъдат представени до приключване на производството, за което претендираните разходи се отнасят,а в случая те не само са представени след приключването му, но и самият разход е извършен след този момент ,предвид че договора за правна зашита е от 08.05.2018 г. и извлечение от банкова сметка сочи плащане на сумата от 720 като адвокатско възнаграждение на 10.05.2018 г. Допълнително е изтъкнато , че при тези обстоятелства страната е следвало да заяви и търси тези разноски в производството по обжалване на прекратителното определение.
Първият от поставените в изложението въпроси е негоден да обоснове допускане на касационното обжалване, защото не разкрива характеристиките на обуславящ по см. на чл. 280, ал.1 ГПК и разясненията в ТР № 1/ 2010 Г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването му. Решаващият мотив на окръжния да отхвърли молбата е че договарянето , извършването на самите разноски и представянето на доказателствата за това е след приключване на производството пред инстанцията,за която се отнасят. Липсва общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, поради което изследването за наличието на наведената специална предпоставка се явява безпредметно.За пълнота следва да се изтъкне,че указанията по т. 8 от ТР № 6/ 2012 г.на ОСГТК на ВКС са спазени от въззивия съд, след като молбата е разгледана по същество ,а не разясненията по т.11 от същото Търкувателно решение,съгласно които макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание,с което приключва делото пред съответната инстанция и това е от решаващо значение в случая.
Вторият поставен въпрос е обуславящ , но не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК тъй като по него е налице установена практика на ВКС, която настоящият състав споделя и съгласно която,за да се присъдят разноски за производството пред съответната инстанция, същите не само трябва да бъдат поискани до приключване на устните състезания, а до този момент следва разноските да са установени и да са представени доказателствата за тях,в противен случай съдът е в невъзможност да присъди тези разноски.В този смисъл са определение 1189 от 10.12.2015 г.., по ч.гр.д. 2588/2015г на ВКС, III г.о., определение 408 от 23.11.2015 г. по гр.д. 4554/2014 г на ВКС, IV г.о.,определение 268 от 04.04.2014 г. I- во т.о., по т.д. 3245/2013 г. на ВКС ,определение 173 от 15.05.2014 г. на ВКС, по гр.д. 6894/2013 г IV г.о., определение от 06.03.2009 г. по ч.гр.д. 82/2009 на ВКС, II г.о и др. В настоящата хипотеза не само доказателствата за разноските са представени към молбата за допълване от 15.05.2108, т.е след приключване на производството в съответната ( първа ) инстанция до която се отнасят, но и самите разноски са установени (с договора за правна защита от 08.05.2018г) и извършени след този момент, видно от представената фактура и банковото извлечение от 10.05.2018 г.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховният касационен съд, състав на III-то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 156 от 15.02.2019 г. по ч. гр.д. № 2/2019 г.на Софийския окръжен съд
Определението е окончателно.
Председател :
Членове: