О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 15.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 1952/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. С. Т. от [населено място], против определение № 222 от 29.05.2019 г. по гр.д. № 32/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
Жалбоподателят излага съображения, че са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ. Излага доводи, че надлежно е декларирала обстоятелства, свързани с липсата на имущество и получаване на минимално трудово възнаграждение. Твърди, че е изпълнила указанията на съда за представяне на описаните документи в разпореждане № 520/22.04.2019 г., постановено по делото, като е представила молба по образец на НБПП.
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Пловдив е оставил без уважение молба № 3428/19.04.2019 г., подадена от жалбоподателя, за предоставяне на правна помощ във връзка с депозиране на отговор на подадената частна касационна жалба от Е. П., в качеството й на синдик на „А. – Ва – Т.“ СД /н./ ведно с неограничено отговорните съдружници в събирателното дружество В. Т. и А. Т. срещу определение № 48/31.01.2019 г., постановено по гр.д. № 32/2019 г. по описа на съда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на молителя е било указано да представи описаните в молба – образец за предоставяне на правна помощ от 19.04.2019 г. документи. Констатирал е, че в изпълнение на указанията е постъпила молба вх. № 4335/28.05.2019 г., към която била приложена единствено служебна бележка, удостоверяваща трудовото възнаграждение на молителя, но липсвали останалите документи, нужни за осъществяване на преценка за наличие на предпоставките за правна помощ на основание чл. 95 ГПК – декларация за имуществено състояние, доказателства за семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към невъзможността на страната да заплати адвокатско възнаграждение. С тези мотиви съдът е оставил без уважение молбата на молителя.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
По същество, жалбата е неоснователна.
При постановяване на атакуваното определение е съобразено, че предоставянето на правна помощ се осъществява по предвидения в чл. 95 ГПК ред, но при наличие на предвидените в Закона за правната помощ предпоставки. С оглед ясно регламентираната социална функция на ЗПрПом е определен и обхватът на лицата, на които се предоставя правна помощ /чл.5/, при наличие на основанията, предвидени в чл.23, ал.3 ЗПрПом. Визираната в тази разпоредба предпоставка – липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, следва не само да се твърди, но и да бъде установена от страната, поискала предоставянето на правна помощ. Или с молбата следва да бъдат представени доказателства за материалното и семейно положение на молителя, неговата възраст, трудова заетост, като законовите критерии в чл.23, ал.3, т.1-6 ЗПрПом, с оглед които съдът би могъл да формира преценката си по искането по чл. 95 ГПК, не са изчерпателно изброени. В случая, молителят общо е поддържала твърдения за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като основание за предоставяне на безплатна адвокатска защита по см. на чл.23, ал.3 ЗПрПом, но не е представила необходимите доказателства за доказване на твърденията си. За да се приеме, че молителят няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, трябва да са налице несъмнени доказателства в този смисъл и с оглед това са дадени указания за представянето им, като в разпореждането е посочено, че молителят трябва да представи описаните документи в приложената молба към молба вх. на ПАС № 3428/19.04.2019 г. Вместо да изпълни тези указания, молителят депозирала молба вх. № 4335/28.05.2019 г., към която се прилага единствено служебна бележка за трудово възнаграждение, а останалите необходими писмени доказателства изрично са изключени от нея чрез посочване, че не се прилагат. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 217/29.05.2013 г. по ч.гр.д. № 3131/2013 г. на II г.о. на ВКС, определение № 428/20.07.2015 г. по ч.т.д. № 741/2015 г. на I т.о. на ВКС, определение № 135/15.02.2019 г. по ч.т.д. № 239/2019 г. на II т.о. на ВКС и определение № 47/18.02.2019 г. по т.д. № 312/2019 г. на II т.о. на ВКС, без представяне на изискуемите декларации, съдът не може да установи обстоятелството, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което молба без тези приложения следва да се остави без уважение като недоказана.
Предвид горното, следва да се потвърди изводът на Апелативен съд Пловдив за неоснователност на молбата за предоставяне на безплатна адвокатска защита.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 222 от 29.05.2019 г. по гр.д. № 32/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: