4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№490
София, 19.06. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 820 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 19442/15.VІ.2011 г. на [фирма]-гр. В., подадена против въззивното решение № 503 на Варненския ОС, ТК, от 27.V.2011 г., постановено по т. д. № 281/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на РС-Варна, ГК, 26-и с–в, по гр. дело № 5110/09 г.: за осъждането на този търговец да заплати на Н Т. Ж. от [населено място] сума в размер на 20 310 лв., представляваща обезщетение за лошо и некачествено изпълнение на договор за предоставяне на пристанищни услуги (разтоварване и деконтейнеризация), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /21.V.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и 2 266.12 лв. разноски.
Оплакванията на д-вото касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост, постановяването му в нарушение и на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му, респ. неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел отхвърлен искът на Н. Т. Ж. с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 116 от закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с довод за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК – във вр. чл. 345 К., но също и с наличието на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността на пристанищния оператор при необорена презумпция за отговорност на морския превозвач и безспорни доказателства по делото, че вредите по товара са настъпили преди той да е напуснал борда на кораба, с който е пристигнал.
Ответниците по касация Н Т. Ж. от [населено място], както и застрахователното акционерно д-во „А. Б”-София, при участието на което като трето лице-помагач на страната на [фирма] обжалваното въззивно решение е било постановено, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в областта на морския превоз на товари е релевираният в изложението на търговеца касатор материалноправен въпрос за разграничаване на отговорността за настъпили вреди по товарите между съответния превозвач и пристанищен оператор, ангажиран с разтоварна дейност, а оттам и за допустимостта на прекия иск за обезщетяването им на договорно основание срещу последния, когато не е било провеждано задължителното по чл. 354 К. рекламационно производство пред превозвача. С оглед това, че е налице вероятност уваженият от въззивния съд осъдителен иск срещу пристанищния оператор да е процесуално недопустим, ВКС в настоящия си състав счита, че е задължен да допусне обжалваното въззивно решение на Варненския ОС до касационен контрол и съобразно т. 1 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. преценката за допустимостта на този съдебен акт ще се извърши с решението по съществото на подадената от [фирма] касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 503 на Варненския окръжен съд, ТК, от 27.V.2011 г., постановено по т. д. № 281/2011 г.
У К А З В А на касатора [фирма]-гр. В., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд държавна такса в размер на 406.20 лв. /четиристотин и шест лева и двадесет стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна държавна такса на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държаните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора и на третото лице-помагач на страната на ответника [фирма] – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2