О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 490
София, 02.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1298/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. от [населено място] срещу решение от 21.07.2010год. на СГС, І „В” състав, с което след като е отменено първоинстанционното решение , постановено по гр.д. № 16094/2007 год. на СРС, І ГК, 27 състав е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Министерство на правосъдието иск по чл. 71,ал.1,т.1,2 и 3 ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно отношение по признак убеждение , за осъждане на ответника да преустанови нарушението и за заплащане на неимуществени вреди в размер на 11 000 лв. за периода от 15.07.2004 год. до датата на завеждане на иска и на сума в размер на 4450 лв. лихва за забавено плащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1ГПК.
Ответникът по касация Министерство на правосъдието, не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът навежда доводи за неправилно приложение на чл. 9 ЗЗДискр. във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса .Твърди, че е налице противоречие в практиката на съдилищата /основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.2 ГПК/ . В подкрепа на това твърдение се позовава на Решение № 36/16.02.2008 год. по гр.д. №1996/2008 год. на ВКС, І г.о. и Определение № 281 от 26.03.2009 год. по гр.д. № 204/2009 год. на ВКС, ІV г.
Така развитите доводи нямат характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК , а на касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснато нарушение на процесуалните правила – неправилно приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 9 ЗЗДискр. Поради липса на формулиран правен въпрос, допълнително посочения критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 290,ал.`1,т.2 ГПК не следва да се обсъжда.
Следва да се посочи обаче, че с обжалваното решение съдът правилно е разпределил доказателствената тежест . С решението е прието , че с оглед регламентираните в чл. 127 ГПК / отм./ правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже факти, от които следва да се направи извод , че е налице дискриминация. Когато страната, която твърди, че е дискриминирана, докаже наличието на такива факти, съгласно чл.9 ЗЗДискр. ответната страна следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. При това разпределение на доказателствената тежест съдът е разрешил правния спор, с който е бил сезиран и застъпеното от него становище е в съответствие с представеното решение № 36/16.022008 год. по гр.д. № 1996/2008 год. на ВКС, І г.о.
Касаторът твърди също така , че с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос относно точното тълкуване на понятието” пряка и непряка дискриминация и равенство в третирането” при отказ на Комисията по чл. 17 от ЗИН да замени режима при който се изтърпява наказанието „лишаване от свобода „ в по- лек . Счита, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото /основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК./
Така формулирания въпрос обаче не е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и неговото конкретно разрешаване от съда не е обусловило изхода на спора. За да постанови своето решение съдът е приел, че данните по делото не сочат ответникът да е осъществил нито пряка нито непряка дискриминация по отношение на ищеца по признак „Убеждение” . С оглед на това този въпрос няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1, ГПК, поради което не се налага посоченият от касатора допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т. 3 ГПК да бъде обсъждан.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.07.2010год. на СГС, І „В” състав .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: