3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 21.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 462/2011 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Д.П. – пълномощник на [фирма] против определение № 121/28.04.2011 год.по гр.д.№ 424/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,Іг.о.,с което е върната касационната му жалба против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че съдът е приложил неправилно разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК и не е събрал доказателства за актуалната пазарна цена на имота.
Ответниците не са депозирали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 20.01.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за неправилно приложение на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК и не събиране от страна на съда на доказателства за актуалната пазарна цена на имота.Според редакцията на § 25 от ПЗР към ЗИДГПК висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Това означава, че производства, образувани по касационни жалби, постъпили до 21.12.2010 г., се разглеждат, по отношение приложението на чл. 280 ал. 2 ГПК, по реда, предвиден в редакцията на нормата до посоченото изменение. За производства, образувани по касационни жалби, постъпили след 21.12.2010 г., се прилага разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК според изменението й в ДВ, бр. 100/2010 г.И тъй като в настоящия случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г.,то тя се обхваща от новата редакция на закона и не подлежи на разглеждане с оглед критерия цена на иска.Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Съгласно чл. 69 ал. 1, т. 2 ГПК по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот размерът на цената на иска се определя според данъчната оценка, а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право. В случая е представена данъчна оценка на имота, върху която е внесена и следващата се държавна такса по делото. С оглед на посочената изрична правна регламентация на начина и крайния момент, до който въпросът за цената на иска може да се повдига, следва да се приеме, че настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска,респ.и за преценката във връзка с приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 121/28.04.2011 год.по гр.д.№ 424/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,І г.о.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: