О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 21.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.10.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2626/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7086/03.05.2016г.,подадена от Х.А. Х.,чрез пълномощника му адвокат В. Г.,против решение № І-20 от 30.03.2016г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1838/2015г. по описа на същия съд,с което се отменя решение № 114/10.09.2015 г. постановено по гр.д.№ 69/2015 г. по описа на Айтоския районен съд и вместо него е постановено:отхвърля исковете на Х.А. Х. против А. Д. Х. и А. Х. Х. , за осъждане на ответниците да премахнат изградената без правно основание ограда в имота ,собственост на ищеца Х. Х., представляващ дворно място с площ от 710 кв.м., находящо се в [населено място], общ.Р. и съставляващо УПИ VI-168 в кв. 17 по плана на селото,при граници :улица и поземлени имоти №№ VII-168 и V-168 в кв. 17 по плана на селото ,както и за осъждането им да предадат на ищеца Хабил Х. владението върху 356 кв.м. ,представляващи част от описаното дворно място ,намиращо се между регулационната граница на съседните УПИ VI -168 и УПИ V -168 в кв. 17 и оградата ,поставена в собствения на ищеца УПИ VI-168.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,необосновано и незаконосъобразно и постановено при наличие на процесуални нарушения,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба А. Д. Х. и А. Х. Х.,чрез пълномощника си адвокат Е. М.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не допуска,като претендират разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че ищецът Х. А. Х. ,по силата на нот. акт № 145т. VІ ,рег.№ 4453,д.№ 605 от 2010 г. на нотариус с район на действие РС-А. ,издаден по обстоятелствена проверка , е признат за собственик по давностно владение на празно дворно място с площ от 710 кв.м. ,находящо се в с.. Т. ,общ.Р.,съставляващо УПИ VI -168 в кв. 17 по плана на селото ,при граници : [улица] и V-168.Съдът е отбелязъл,че съгласно нот. акт № 96,рег. № 13867,т. ХІХ,д. № 2482 от 2008 г. ответницата А. Х. Х. е призната за собственик по давностно владение на дворно място от 636 кв.м. в [населено място] ,съставляващо неурегулиран поземлен имот № 167 в кв. 17 по плана на селото ,ведно с постройките в него,при граници :улица и поземлени имоти №№166 и 168,за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ IV-168 в кв. 17 по плана на селото ,целият с площ от 818 кв.м. ,с неуредени регулационни сметки за 182 кв.м. ,при граници :улица и поземлени имоти №№ III-166 и V-168 ,а с оглед обективираното в нотариален акт № 143,н.д. № 605/2010 г. ответникът А. Д. Х. е признат за собственик по давностно владение на празно дворно място от 703 кв.м. в [населено място] ,съставляващо неурегулиран поземлен имот № 168 в кв. 17 по плана на селото ,при граници :улица и поземлени имоти №№ 167 и 168 ,за който по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ V-168 в кв. 17 ,целият с площ от 800 кв.м. ,с неуредени регулационни сметки за 25 кв.м. ,при граници :улица ,землище на [населено място] и УПИ №№ IV-168 иVI -168,като по делото е представен и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171/2013 г.,обективиращ продажбата ,с която третите лица Х. С. С. и М. О. О. продават на ответниците А. Х. и А. Х. собствения си недвижим имот,представляващ празно дворно място с площ от 775 кв.м. в [населено място] ,съставляващ имот № 168 в кв. 17 по плана на селото ,при граници :улица и поземлени имоти №№ 167 и VI -168, за който по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ V-168 в кв. 17 ,целият с площ от 800 кв.м. ,с неуредени регулационни сметки за 25 кв.м. ,при граници :улица ,землище на [населено място] и УПИ №№ IV-168 и VI -168.Съдът е приел,че ищецът се легитимира като собственик по давностно владение на площта от поземлен имот № 168 ,която се включва в обхвата на УПИ VI -168,а ответниците са станали собственици по силата на покупко-продажба на площта от поземлен имот № 168,включен в обхвата на съседния УПИ V-168 в кв. 17,по плана на селото,като ищецът е твърдял ,че през 2013 г. ответниците изградили ограда ,която попада в имота му и навлиза навътре в него ,по който начин възпрепятства спокойното упражняване на правото му на собственост,поради което се претендира осъждане на ответниците да премахнат изградената в имота на ищците ограда,както и да му предадат владението върху частта от 356 кв.м. ,намираща се между оградата и съседния УПИ V-168.Съдът е посочил,че по делото е установено ,съгласно данните от всички назначени съдебно-технически експертизи ,че за [населено място] е изработен един кадастрален и регулационен план ,одобрен със заповед от 14.01.1970 година,като в кадастралния план са заснети имоти ,обозначени с пл. № 167 и пл. № 168 /вж. и приложената към заключението на в.л. скица 1-лист 48 от настоящото дело/.При анализа тази фактическа обстановка,съдът приема,че няма спор ,че установените с плана от 1970 година регулационни граници не са материализирани на терен,поради което неприлагането на плана и завземането на очертанията на образуваните с регулационния план парцели,сега УПИ,води до извода ,че към 2010 година ,когато ищецът се сдобива с констативен нотариален акт за собственост по давност ,този акт не е можел да се позовава на граници и на УПИ по неприложения ЗРП,тъй като дворищната регулация ,на която се основава както исковата претенция ,така и констативния нотариален акт ,е неприложена и не може да бъде съобразена при преценка на точното и правилно местонахождение на границите на процесните два имота ,както и на обема на правото на собственост в полза на ищеца, с оглед успешното провеждане на иска по чл. 108 от ЗС .В резултат на това съдът е стигнал до извода,че още изначално двата процесни имота не са били владяни в регулационните си граници и имотните граници не са били изпълнени по регулационните линии ,а изместени на югоизток,за което свидетелства и изработения нов кадастрален план на селото от 1987 г. /неодобрен/,в който имотите са заснети в нова конфигурация /вж. заключението на в.л.Г./.Съдът е посочил,че това е от значение дотолкова ,доколкото е следвало да се направи преценка дали към 2010 година, когато ищецът се снабдява с нотариален акт за собственост по давност, той е можел да твърди ,че е придобил собственост в обема и в границите на УПИ по неприложен план , след като още към 1987 г. при извършване на заснемане на имотите с пл. № 167 и 168 /с цел изработването на нов кадастрален план / техните имотни граници не са били по регулационните такива ,а са били изместени на югоизток ,поради което и претенцията по чл. 108 от ЗС се явява неоснователна.Съдът е приел за установено,че двете съседни места са се ползвали в сегашните си граници от 1988г. и досега между тях не е имало спорове,като още тогава от наследодателите на настоящите страни по делото е била поставена ограда между тях.Съдът е стигнал до извода,че ответниците са придобили процесната идеална част от имота-частта между оградата и неприложената на терен регулационна линия в размер на 356 ид.ч. от правото на собственост на УПИ VІ-168- въз основа на необезпокоявано повече от 10 годишно владение,поради което и претенцията й за ревандикация е неоснователна,като такава в тази връзка се явява и претенцията за премахване на оградата,изградена по имотната граница,още повече че по делото не са събрани никакви доказателства в какво се състои и как последната пречи за нормалното упражняване на правото на собственост на ищеца.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява,че са налице основанията,предвидени в член290,ал.1,т1,т.2 и т.3 ГПК,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С посоченото в точки 1-5 от изложението си касаторът е формулирал правни въпроси,свързани със прилагането на влязъл в сила регулационнен план при действието на ЗПИНМ,по отношение на имот,който не е бил урегулиран и за него се прилага първа регулация,както и разделянето на отделни парцели,каква е разликата между имотна и регулационна граница в хипотезата на първи регулационен план,както и следва ли да прилагат правилата на последващи нормативни разпоредби,при положение,че за населеното място има един регулационен план,като се прилага задължителна съдебна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи по конкретното дело.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,цитирани по-горе,така поставените от касатора като правни въпроси,във връзка с „първична регулация”,не са разрешавани с въззивното решение.Напротив,съдът изрично,като се е основал на данните по съдебно-техническите експертизи,изслушани в производството по делото,е посочил,че за населеното място действащият кадастрален и регулационнен план е от 1970г.,и за процесните имоти няма одобрени частични изменения на регулацията след 1970г.,като по отношение на дворищната регулация,тя не е трасирана на място съобразно плана за регулацията.
Ето защо,така поставените правни въпроси са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,в случая, както липсата на правен въпрос,формулиран по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,както и на такъв неотносим към мотивите на обжалваното въззивно решение,е достатъчно основание за недопускане на касационното му обжалване.
Във втората част от изложението на касатора-пунктове- 8-9- от същото,се навеждат оплаквания за невярно и превратно отразяване на свидетелските показания,което представлява процесуално нарушение,поради което според касатора, е налице основанието за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280,ал.1,т.3 ГПК.В тази част,касаторът излага изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията,предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така защото,преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение,ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване, в производството по реда на член 290 ГПК.
В края на изложението си,касаторът ,иска/цитирам/:
„С оглед точното приложение на закона и правото,ВКС следва да се произнесе и по въпроса представлява ли изграждането на ограда навътре в чуждо дворно място безусловно неоснователно действие,което пречи на собственика на същото дворно място за упражнява правото си собственост и достатъчно ли е такова навлизане с ограда в чужд имот да се приеме по дефиниция,че е осъществен хипотезиса на член 109 ЗС?”
С оглед превиденото в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК и приетото с горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,въззивният съд следва да се е произнесъл по правния въпрос и да е разрешил същия при постановяване на въззивно решение,а не ВКС да дава отговор на поставен пред него в настоящото касационно производство по реда на член 288 ГПК,правен въпрос,без такъв за е разрешаван от въззивния съд,както е в случая с отправеното искане от касатора.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба А. Д. Х. и А. Х. Х.,на основание член 78,ал.3 ГПК,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото касационно производство в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействиеот 13.05.2016г.
Водим от горното,съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-20 от 30.03.2016г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1838/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Х. А. Х. да заплати на А. Д. Х. и А. Х. Х. сумата от 300 лева/триста лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: