О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 21.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.05. 2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2517 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община] против въззивното решение на Видинския окръжен съд № 109 от 19.06.2014 год., по в.гр.д.№ 214/2014 год., с което след отмяна на решението на Кулския районен съд № 16 от 11.03. 2014 год., по гр.д.№ 93/2013 год. са отхвърлени, като неоснователни, предявените от настоящия касатор срещу Петя Н. Р. обективно съединени искове по чл.26, ал.1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на сключени между страните 2 бр. анекси към договори за управление на Е. с общинско имущество- МБАЛ Б. – от 02.01.2008 год. и на 01.10.2010 год. , поради противоречието им с чл.54 от Наредба за условията и реда за упражняване на правата на собственост на [община] в търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на Общината в граждански дружества и в сдружения с нестопанска цел, приета с решение № 260 от 03.08.2009 год. от ОбС Б..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.”Налице ли е решение на Общинския съвет, както за сключване на договора, така и за сключването на анексите към него? След като липсва решение на Общинския съвет, а се изисква от закона, сключените анекси дали са законосъобразни?”; 2.” Налице ли е законосъобразно решение за изменение на възнаграждението на ответницата за управление на МБАЛ?”; 3.”Съществува ли правна възможност кметът на Общината да сключи анекс към конкретен договор за управление, за увеличаване възнаграждението на управител на търговско дружество, без решение на Общинския съвет?”
Като израз на визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е посочено решение на Старозагорския окръжен съд от 03.08.2011 год., по т.д.№ 312/2010 год..
Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адв.В. Б.- ВАК, в срока по чл.287, ал.1 ГПК е оспорил основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Видинският окръжен съд е приел, че първият от анексите, чиято действителност се оспорва – от 02.01.2008 год., към договор за възлагане на управлението от 26.06.2007 год., е сключен преди приемане с решение № 260 от 03.08.2009 год. от ОбС Б. на Наредбата за условията и реда за упражняване на правата на собственост на [община] в търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на Общината в граждански дружества и в сдружения с нестопанска цел, поради което последната е неприложима и нарушаването и – чл.54 не би могло да обоснове правен извод за нищожност по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД. Що се касае до евентуалното противоречие на процесния анекс с предходната Наредба № 3/2000 год. за упражняване правата на собственост на [община] върху общинската собственост от капитала на търговските дружества, приета огт ОбС Б. и действала към момента на сключването, то при липсата на позоваване в исковата молба на последната, това несъответствие, дори и да е съставомерно не е предмет на делото и не подлежи на обсъждане.
По отношение твърдяната недействителността на втория, оспорван от като недействителен, анекс от 01.10.2010 год., към договор за възлагане на управлението на МБАЛ Б. на ответника Р. от 10. 07.2010 год.решаващият състав на Видинският окръжен съд е приел, че елементите от фактическия състав на чл.26, ал.1 ЗЗД са недоказани, предвид създадената с чл.47, ал.1 от Наредбата на ОбС Б. от 2009 год., възможност управлението на еднолично търговско дружество с общинско имущество да се възлага с договор за управление, сключен между всеки член на изпълнителния орган и кмета на [община], а възнаграждението на тези лица да се определя по реда и правила, приети от ОбС с решението за тяхното персонално избиране. Следователно доколкото в приетата от ОбС Б. Наредба, на която ищецът се позовава, не съществува изрично въведено изискване сключването на анекс към договор за възложено управление на Е. с общинско имущество да се предхожда от решение на ОбС, то според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, липсата на надлежно взето в тази насока решение от ОбС , като едноличен собственик на капитала, не обосновава правен извод за недействителността му.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че само третия от поставените от касатора въпроси отговаря на критериите в задължителните разяснения от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС – да се включва в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск и да е значим за решаващите правни, а не фактически изводи на въззивния съд, обусловили крайния правен резултат по делото и по него въззивният съд да се е произнесъл.
Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Представеното решение на Старозагорския окръжен съд по т.д.№ 312/2010 год. е без отбелязване да е влязло в сила, поради което според задължителните разяснения в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не се включва във формираната от съдилищата практика и не би могло да бъде източник на твърдяното от касатора противоречие.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че с цитирания съдебен акт Старозагорският окръжен съд се е произнесъл по правен въпрос, който не е идентичен с поставения от касатора и разрешен с обжалваното въззивно решение, а касае приложението на чл.67, ал.1, във вр. с чл.70, т.7 ЗОбС в действащата към релевантния за спора момент тяхна редакция. В този см. макар и да е постановил съдебен акт по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД Старозагорският окръжен съд е преценявал действителността на сключен договор и на анекс към него, но за отдаване на концесия на обект публична общинска собственост, без надлежно решение на ОбС, изискуемо съгласно императивните разпоредби на ЗОбС, които последни не са били предмет на обсъждане в съдебния акт на В., предмет на подадената касационна жалба.
При отсъствие на единствено поддържания селективен критерии по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, независимо от евентуалната процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен, предвид създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство като факултативно, а не задължително.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал заплащане на деловодни разноски. Същите, с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени, но само при доказаното им реално извършване, каквото не се установява от представения договор за правна защита и съдействие, в който е налице зачертаване на първоначално вписаната сума и изписване върху нея на друга – нечетлива по размер, създадена е неяснота относно делото, по която същата е била договорена и заплатена и е включен към нея ДДС, за адвокат – ФЛ.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд № 109 от 19.06.2014 год., по в.гр.д.№ 214/2014 год., по описа на с.с..
ОСТАВЯ без уважение искането на Петя Н. Р. от [населено място] за заплащана на деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: