О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 28.12.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,Гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 5263 по описа за 2016 год. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 , ал.2 от ГПК , образувано по частна жалба на В. Ц. К. срещу определение №258 от 16.09.2016г по гр.д №2495/2016г на Върховен касационен съд, ІV г.о , с което на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК (в редакция ДВ бр.100 от 21.12.2010) е оставена без разглеждане нейна касационна жалба срещу въззивно решение № 61 от 23.02.2016 г., по в. гр. дело № 882/2015 г. на Пернишкия окръжен съд. С това решение е било потвърдено решение № 882/17.09.2015 г. по гр. дело № 01860/2015 г. на Пернишкия районен съд ,по което е признато за установено, че жалбоподателката дължи на ищеца [фирма] сумата 330.07 лв. неизплатена сума за доставена и ползвана топлинна енергия за периода 10.12.2011 г. – 30.04.2013 г, сумата 67.94 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.01.2012 г. – 20.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата ,по реда на чл.422 ГПК ,при издадена заповед за изпълнение № 5969/11.12.2014 г. по ч. гр. дело № 07127/2014 г. на ПРС . Отхвърлени са исковете в частта за главница за размер от 235.97 лв. за периода 01.02.2010 г. – 09.12.2011 г., и за сумата 82.66 лв., лихва за забава. При служебна проверка по допустимостта на касационната жалба съставът на ВКС ІVг.о е взел предвид цената на обективно съединените искове , която е под 5000 лева .
В частната жалба не се оспорва възприетата цена на исковете и констатацията , че същата е под размера на чл.280,ал.2 ГПК.Жалбоподателката поддържа,че селекцията по този ред ограничава или изключва конституционните задължения на ВКС по чл. 124 от Конституцията на РБ и затова не следва да се прилага.Според жалбоподателката тази е била и целта на селекцията ,която е несправедлива и въпросът е,подчинена ли е съдебната система на партийно- олигархични структури и в интерес на монополиста „Т. София”. Монополът съди граждани .Не се прилага и не се познава правото на ЕС и съдилищата прилагат буквата на закона , присъщо на администратори, а не правото .
Частната жалба е допустима , но неоснователна .
С обжалваното определение касационната жалба на В. Ц. К. е оставена баз разглеждане съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК (ДВ бр.100 от21.12.2010) , която норма е законова , императивна и съответно приложима в случая . Поради императивния (задължителен) характер на правилото , прилагането на нормата се изразява в служебното задължение на Върховен касационен съд да следи за допустимостта на съдебното производство по обжалване на въззивните съдебни актове , съобразно критерия в чл. 280 ал.2 ГПК , свързан с цената на иска , като в определните от закона случаи не допуска жалбите да бъдат разглеждани по същество , независимо от естеството на оплакванията в тях. Подчинеността на закона не е в конфликт с правото ,нито с констуционните правомощия на ВКС .Законовите норми са приложени съответно от състава на ВКС ІVг.о в настоящия случай и обжалваното определение е законосъобразно .
По изложените съображения ВКС , ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение № 258 от 16.09.2016г по гр.д №2495/2016г на Върховен касационен съд ІV г.о .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.